С единия крак в гроба [bg]

— Не знам за какво говори той! — настоятелно заяви Макс.

Вторачих се в мъжа, който ми беше баща и осъзнах, че сега той несъмнено лъже. По лицето на Иън се изписа изражение, което показа, че и той осъзнава предателството.

— Имаш ли доказателство, Криспин?

Никой не остана заблуден от хладнокръвното поведение на Макс. Очите на Иън светеха в яркозелено.

Боунс кимна.

— Имам копия от банковите трансакции от последния му опит за убийство. Глупавият негодник е ползвал личната си банкова сметка, за да плати за информацията от централата на чичо й, и мисля, че ако се поразровиш, ще проследиш тази сметка до Макс. Освен това без съмнение ще откриеш друг трансфер на солидна сума от април, когато двойката, настанила се в предишния дом на Кат, е била убита.

Устните на Иън побеляха. Злобно се ухилих на Макс.

— Охо. Май някой е в загазил.

Е, животът му не беше в опасност, но съдейки по изражението на Иън, Макс скоро щеше да съжалява, че господарят му не е пожелал да го убие.

Иън за последно изгледа дълго Боунс, после се обърна и рязко направи знак на Макс да го последва.

— Ей, Макс — викнах, когато мъжът запристъпва след Иън. — Пази си гърба. Никога не се знае кога някой ще ти забие нож в него.

Видях как той се напрегна, но не се обърна. Мина право през огромната двукрила врата и изчезна. Ще се видим отново, обещах му наум. Сега вече знам кой си и можеш да бягаш, но няма да успееш да се скриеш.

Навярно най-голямото изумление за мен беше, че и останалите вампири започнаха да се разпръсват, без дори да се чуят измърморени заплахи. Явно приемаха предупреждението на Боунс сериозно и знаеха, че всеки, който започне да се закача с мен, ще си навлече гнева му, както и гнева на неговите хора.

Спейд си проправи път до арената и приятелски плесна Боунс по гърба.

— По дяволите, друже. Ти си женен? Все още се случват чудеса.

Напрежението съвсем осезаемо напусна Боунс, когато се усмихна на приятеля си.

— Чарлс — каза, наричайки го с човешкото му име, — мисля, че имаме нужда някой да ни закара.