Не заспивай [bg]

— Моля?

— Съвпадението във времето. Не трябва ли да се тревожим, че човекът от „Брайтуотър“, който вероятно знае повече, отколкото ни казва, точно сега е решил да напусне страната?

— Не ми беше хрумнало да се тревожа за това, но сега като споменаваш, вероятно ще започна.

— А какво ще кажеш за майката на починалото момче? Като търсим вероятен мотив, не е ли нейният най-силен от всички — да очисти мръсниците, които са убили сина и?

— От гледна точка чисто на мотива, предполагам, че не трябва да я изключваме от картинката. Проблемът е, че може да има мотив да убие тримата, които са били в „Брайтуотър“. Но защо ще убива Итън? И защо сега? Защо не преди тринайсет години?

— Този въпрос важи не само за Кимбърли Фалън, а и за всеки, който би могъл да реши да си отмъщава. Колкото повече си мисля за старата поговорка „Отмъщението е ястие, което е най-вкусно студено“, толкова по-безсмислено от практическа гледна точка ми се струва да отлагаш такова нещо толкова дълго. Това прави теорията за отмъщението като мотив доста невероятна.

— Има логика, Джак. Но ако не е намесено отмъщение, какво значение има връзката с „Брайтуотър“?

— Да ме шибат, ако знам. В този случай има прекалено много въпроси. И сега ще ти подскажа още един. Как така описанието на съня на Итън, което е оформено като писмо, не е било изпратено?

— Може би е възнамерявал да го предаде лично на онзи, който му го е поискал.

— Имаш предвид някой психотерапевт, с когото тайно се е виждал в Платсбърг?

— Или Ричард — възможност, която и двамата явно не приемаме сериозно.

— Този разговор е пълен с въпросителни. Ако искам да стигна до Олбани и да се върна, преди да се изсипе големият сняг, трябва да потеглям. Ще кажа на Джейн и Ричард, че тръгвам.

— Обади се, ако има нещо ново.

Хардуик кимна, слезе от колата и се насочи към бунгалото.

Гърни потегли по крайбрежния път.