Мъжът, който търсеше сянката си [bg]

Бенито беше близка с онзи клон на МК „Свавелшьо“, който получаваше информация от сестрата на Лисбет, Камила, и нейните хакери. Ракел Грейс пък разполагаше с подкрепата на своята организация, която също бе технически компетентна. Преди всичко обаче, въпреки заболяването си, Ракел разчиташе на своята бдителност и на силата на волята си.

В момента живееше временно в един хотел на Кунгсхолмен. Знаеше много добре, че нещата ще се влошат сериозно, и в действителност го беше очаквала. Очакваше го още от онзи двайсет и трети декември преди около година и половина, когато всичко излезе извън контрол. Вярно, тогава не съзираше друг изход, но действията ѝ си оставаха хазартни. Сега отново бе готова.

Предпочиташе да започне със Саландер и Кантерборг. Засега обаче нямаше как да ги открие, затова бе решила най-напред да се захване с Даниел Брулин. Той беше слабото звено. Ето защо в момента Ракел вървеше покрай „НК[63]на Хамнгатан. Носеше тънък сив костюм и черно памучно поло и въпреки гаденето и болките се чувстваше силна.

Но жегата я измъчваше. Какво се случваше с Швеция? Когато беше млада, нямаше такива лета. Това си беше тропически климат, пълна лудост. Беше потна и лепкава, но стисна зъби и изпъна гръб. В застоялия въздух се долавяше задушлива воня. Ракел подмина една разкопана отсечка от тротоара, където работеха двама мъже със сини гащеризони, които ѝ се сториха дебели и грозни. Продължи нататък към „Нормалм​ стори“ и се канеше да ускори крачка към „Алфред Йогрен“, когато забеляза нещо крайно тревожно. Журналистът Микаел Блумквист, на когото вече се бе натъкнала в жилищната сграда на Хилда, тъкмо минаваше през главния вход. Ракел направи крачка назад. После се обади на Бенямин.

Време беше той да си заработи заплатата.

Дан Броуди, или Лео Манхеймер, както се наричаше понастоящем, седеше на стола в прекомерно луксозния си кабинет и усещаше как сърцето му бие и стените се приближават. Какво да прави? Неговият junior advisor[64] – както се титулуваше секретарят му, понеже беше мъж – съобщи, че Микаел Блумквист го очаква на рецепцията. Дан отговори, че ще дойде след двайсет минути.

Почувства, че е неучтиво да го каже, но имаше нужда – далеч не за първи път – да обмисли как би могъл да разобличи Ракел Грейс. Кой знае, може би Микаел Блумквист можеше да му помогне. Мисълта му бе хрум​ вала и преди и Дан бе склонен да поеме по този път, каквото и да му костваше това.