Адвокатът с линкълна
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Mickey Haller #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокатът с линкълна». Краткое содержание книги:
Холър е „мобилен“ адвокат, чийто кабинет е задната седалка на един линкълн. Той пътува между отдалечените съдилища на Лос Анджелис, за да защитава всевъзможни клиенти. Рокери, мошеници, пияни шофьори, наркопласьори – всички са в клиентския списък на Мики Холър. За него правото рядко е свързано с понятия като виновност и невинност – то се свежда до пазарлъци и манипулации. Понякога обаче право означава и „правосъдие“.
Плейбой от Бевърли Хилс е арестуван за упражнено насилие върху жена, която е забърсал в един бар. Той избира Холър да го защитава и Мики се сдобива с първия си богат клиент от години насам. За това мечтае всеки адвокат. Уликите се трупат и Холър решава, че това трябва да е най-лесното дело в цялата му кариера.
После убиват негов близък и Холър открива, че търсенето на невинността го е изправило лице в лице със зло, чисто като пламък. За да избяга, без да изгори, той трябва да приложи всички тактики, маневри и инстинкти от арсенала си – този път, за да спаси собствения си живот.
„Адвокатът с линкълна“ е поразителна проява на писателско майсторство – най-човечният, завладяващ и смайващо изненадващ роман на писателя, когото „Пъблишърс Уикли“ нарича „съвременният Достоевски на криминалната литература“.
– Цялата ти тъпа защита. Ще се сгромолясаш с гръм и трясък.
– Ще видим.
– Да, ще видим. Знаеш ли, трябва много да ти стиска, че да се опиташ да го припишеш на Талбот. Трябва адски много да ти стиска. Ама наистина адски много.
– Просто си върша работата, детектив.
– И то каква работа! Да си изкарваш прехраната с лъжи. Да мамиш хората, за да не виждат истината. Да живееш в свят без истина. Чакай да те питам нещо. Знаеш ли каква е разликата между сома и адвоката?
– Не, каква е?
– Единият обира лайната по дъното. Другият е риба.
– Бива си го тоя виц, детектив.
Той си тръгна и аз останах усмихнат на мястото си. Не заради смешката. Усмихвах се, защото това потвърждаваше, че Ланкфорд и Букър контактуват помежду си. Което означаваше, че всичко върви по план. Все още имах шанс.
34
Всеки процес има централно събитие. Свидетел или веществено доказателство, превърнали се в ос, около която всичко се върти в едната или другата посока. Централното събитие в това дело се казваше Реджина Кампо, жертва и ищца, а самото дело, изглежда, почиваше върху нейното изпълнение и показания. Обаче добрият адвокат винаги има дубльор и аз също разполагах с такъв, свидетел, който скришом чакаше зад кулисите и върху когото се надявах да преместя тежестта на процеса.
И все пак спокойно може да се каже, че когато след почивката Минтън призова Реджина Кампо на свидетелската скамейка и тя се запъти натам, всички очи бяха вперени в нея. Съдебните заседатели за пръв път я виждаха лично. Аз също я виждах за пръв път на живо. Бях изненадан, само че неприятно. Тя се оказа миньонче. Колебливата й походка и възслабото й тяло не се вписваха в тезата за коварната й корист, която изграждах в колективното съзнание на заседателите.
Минтън определено се учеше в движение. При Кампо той като че ли стигна до заключението, че по-малкото е повече, и икономично я преведе през показанията й. Започна с миналото й, после продължи със събитията от 6 март.
Съдбата на Реджина Кампо звучеше трагично тривиално и тъкмо на това разчиташе прокурорът. Тя разказа историята на млада и привлекателна жена, дошла в Холивуд от Индиана преди десет години с надежди за целулоидна слава. В кариерата й имало приливи и отливи, сегиз-тогиз участия в телевизионни сериали. Била ново лице и винаги имало хора, готови дай дадат третостепенни роли. Само че след като престанала да е ново лице, започнала да си намира работа във второкласни филми, в които често трябвало да се показва гола. Допълвала доходите си като гол модел и лесно се хлъзнала в свят, в който сексът се разменял за услуги. Накрая окончателно свалила фасадата и започнала да продава секс за пари. Така се стигнало до вечерта, в която срещнала Луис Рулей.
Нейната версия на случилото се тогава не се различаваше от разказите на всички предишни свидетели в процеса. Голямата разлика обаче се състоеше в поднасянето й. С обрамченото си с тъмна, къдрава коса лице, Кампо приличаше на изгубено момиченце. Във втората половина от показанията си изглеждаше уплашена, още малко и да се разплаче. Долната й устна и показалецът й трепереха от страх, когато посочи мъжа, разпознат от нея като насилника. Рулей не откъсваше очи от нея с безизразно лице.
– Той беше – решително заяви Кампо. – Той е звяр, който трябва да бъде затворен!
Оставих репликата й без възражение. Съвсем скоро щях да получа възможност да се изправя срещу нея. Минтън продължи с разпита, преведе я през бягството й, после я попита защо не е казала на патрулните полицаи, че наистина познава мъжа, който я е нападнал, и че знае защо е дошъл.
– Беше ме страх – отвърна тя. – Не бях сигурна, че ще ми повярват, ако призная. Исках непременно да го арестуват, защото много се боях от него.
– Сега съжалявате ли за това решение?
– Да, защото знам, че може да му помогне да остане на свобода и пак да го стори с някого.
На тоя отговор вече възразих с аргумента, че е предубеждаващ, и съдията го анулира. Минтън отправи още няколко въпроса към свидетелката си, ала, изглежда, съзнаваше, че е подминал кулминацията на показанията й и трябва да спре, преди да замъгли спомена за треперещия показалец на обвинението.
Прекият разпит на Кампо продължи малко по-малко от час. Наближаваше 11:30, но съдията не даде обедна почивка, както очаквах. Тя каза на съдебните заседатели, че иска да изслушат колкото може повече свидетели през деня и че ще ги пусне на късен и по-кратък обяд. Това ме накара да се запитам дали знае нещо, което не ми е известно. Дали глендейлските детективи й се бяха обадили по време на предишната почивка, за да я предупредят за предстоящия ми арест?