Далечна звезда
- Автор: Ейвъри Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павлина Йосифова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечна звезда». Краткое содержание книги:
Тялото й потрепери, зъбите й все още тракаха, но дълбоко в нея се надигна тревожно нетърпение, което я заля като физическо страдание, като огромна вълна от страст.
Всичко това беше толкова неправилно. Тя беше вестоносец. Тя и само тя трябваше да контролира чувствата и тялото си. Нейният град беше в опасност и тя носеше съобщение, което бе нужно на Господаря.
— Най-малкото, така помагам на онези, които иначе щяха да останат куци и сакати, да могат отново да ходят или да запазят ръцете си. Моите билки намаляват болката им, премахват треската и лекуват раните. Повече от това не бих могъл да направя.
Джеръл се сети за войника, който беше срещнал на вратата и който говореше за лечителя с благоговение и респект. Преди да успее да каже каквото и да е, Нарин шумно издиша, обърна се и с бавни крачки се отдалечи.
Джеръл тревожно се размърда. Отвори уста с намерение да я повика, после внезапно я затвори. Нито за миг не бе престанал да мисли колко са я потресли признанията на брат му, но нямаше смисъл да се опитва да говори с нея сега. Нищо, което би могъл да й каже, не би могло да омаловажи в нейните очи вината на Сантар за страданията на нейния град. Нищо, което беше в неговите възможности или във възможностите на Сантар, не би могло да заличи стореното зло.
Джеръл се извърна отново към брат си и видя, че той също наблюдава отдалечаващата се Нарин. Изпита внезапно желание да влезе в ролята на по-мъдрия и по-възрастен брат, да каже на Сантар, че е направил достатъчно, че е платил за грешките си. Канеше се да заговори, но нещо в тъмните очи, които го гледаха, го спря. Изражението на Сантар се смекчи в тъжна, кротка усмивка. Джеръл изпита чувството, че брат му се е досетил за какво мисли.
— Стига толкова за мен — каза Сантар. — Имам още съвсем малко време на разположение, а ти още не си ми разказал нищо за приключенията си. — Погледът му бързо се плъзна към вратата, през която беше излязла Нарин, и отново се върна към Джеръл. Не каза нищо, но неизречените въпроси увиснаха във въздуха.
Съвсем накратко, Джеръл му предаде случилото се през последните седмици. Докато говореше, безпокойството за Нарин го обзе отново. И тя като брат му беше избрала един труден път и нямаше да се отклони от него, докато не стигнеше края му. А нейният път можеше да се окаже много по-опасен.
— И сега, когато знаеш, че с мен всичко е наред, ще се опиташ да помогнеш на нея — каза Сантар, когато Джеръл свърши. Не задаваше въпрос. — А после?
Джеръл не издържа и се усмихна.
— После ще й покажа вселената. Мисля, че ще й хареса.
Сантар се усмихна в отговор.
— В Службата за преоткриване и в Империята няма да останат доволни, нали знаеш?
— Знам — Джеръл стана. Усмивката му се стопи. — Но първо трябва да решим по-важни въпроси.
Сантар също се изправи. Отново лицето му стана мрачно.
— Ако мога да помогна с нещо… Като те виждам тук, като знам какво се случи… — и той решително повдигна брадичка. — Мисля, че е време да се захвана с нещо по-важно от варенето на целебни треви.
Джеръл тъкмо се канеше да откаже помощта на брат си, когато осъзна, че като се изключи Нарин, нямаше никой, на който би могъл да се опре с по-голяма готовност в онова, което им предстоеше. Пък и Сантар имаше не по-малко основания от тези на Нарин да иска да спре Ксиант.
— С радост ще приема всяка помощ, която би могъл да ни окажеш — каза Джеръл, като стисна силно ръката на брат си. Внезапно беше разбрал, че се гордее да има за брат този мъж, в който се беше превърнал Сантар.
Глава деветнадесета
Нарин на два пъти се спъна в неравния под от бързане да се измъкне, да увеличи разстоянието между себе си и човека, който бе отговорен за страданията на толкова много хора.
Как можеше Сантар да е толкова глупав? Толкова заслепено наивен? Какво, по дяволите, е мислил, за да се опита да се сприятели с дивак — убиец? Как е могъл да си помисли, че може да вярва на тази вещица Ксиант? Защо? Защо? Защо?
Движена от гняв и отчаяние, Нарин можа да се спре, едва когато стигна до стълбите на препречената и заключена предна врата на склада. Свежият въздух и студеният вятър щяха да й дойдат много добре, но тя не можеше да рискува да излезе на улицата в този момент.
Отначало започна да мисли дали да не се върне обратно, но след това се отказа от идеята. Гравнар и Пардрейк си имаха други задължения и твърде малко време, за да го губят с нея. Тя с удоволствие би им предложила услугите си, но каква полза биха имали те от вестоносец в момент като този?
Отчаяна, Нарин се сви на пода с гръб, подпрян на стената. Какво планираха Гравнар, Пардрейк, Тизнърл и другите? Какви оръжия имаха? С колко човека разполагаха? Ако не нападнеха довечера, колко дълго биха издържали, без да ги открият?
Нарин въздъхна, умът й бе зает с мисълта за всички нови жертви, които ще бъдат дадени в опита да се завземе отново Калинден. Без да разбира достатъчно силите, с които си играе и в разрез с правилата, установени от собствените му хора, Сантар беше пуснал дявола върху собствените й хора.