Нишките на съдбата

— Тишина! — Той прекъсна рязко тези слова, които го нараняваха болезнено.

Знаеше добре, че го иска. Обичаше го, беше сигурен в това. Докажеше ли веднъж, че виновният е Робърт, тя щеше да се хвърли с разтворени обятия към него.

— Престани! Пусни ме! — озъби се Сюизън, изплашена до смърт да не я омагьоса отново.

Макар и да го обичаше, не можеше да остави хората си в зависимост от демона, в който се бе превърнал.

— Не! — изръмжа младият мъж.

Прекрасните очи се разшириха и Майлс трябваше да положи доста усилия, за да не я разцелува. Тя бе емоционална както в гнева, така и в страстта си. При тази мисъл той усети напрежение в слабините си.

Кракът й се стовари върху пищяла му. Майлс отстъпи — страстта отлетя, изместена от рязката болка.

Сюизън се отскубна от ръцете му, но не помръдна. Гледаше го самодоволно, очевидно горда от начина, по който се бе отнесла към него.

— Можеш да си тръгнеш доброволно — започна с царствен тон тя, — или ще накарам хората си да те придружат до границата. Изборът е твой.

Някога бе подозирал, че е упорита като майка си, сега вече бе сигурен. Отвърна с преувеличено благоразумен тон:

— Да не би да се страхуваш, че ще създам неприятности в отношенията ти с Лаклан Маккензи?

Очите й се разшириха, а след това се присвиха.

— Нямах неприятности, преди ти да се появиш в живота ми.

— Може и така да е, Сюизън, но преди това нямаше и Роуард касъл, нали?

— Ти си луд — заяви тя. — Първо разправяш на Дъндас и слугинята ми, че съм те пратила в Тауър ъф Ландън, сега пък говориш врели-некипели за семейния ми замък.

— Той не е съвсем твой, Сюизън — отвърна толкова спокойно, колкото съумя той.

Младата жена премигна, неспособна да разбере какво има предвид и каква бе причината за подобно нелепо твърдение.

— Роуард касъл е дом на рода Лохиел Камерон още по времето, когато вие, презрените англичани, сте живели из пещерите! Тук нямаш власт.

Майлс се усмихна, наклони на една страна глава и заяви:

— Напротив, имам. И ще остана тук толкова дълго, колкото желая.

Сюизън изправи гръбнак.

— Заплашваш ли ме? — Обгърна с широк жест помещението. — Тук? — Изгледа го възмутено. — В дома ми?

Решил, че моментът е подходящ да разкрие даденото на майка й обещание, младият мъж отвърна:

— Роуард касъл е мой, Сюизън. Мой е още от смъртта на майка ти.

Лицето й побеля като платно. Нима наистина имаше власт да отнеме дома й? Мили Боже! Беше откраднал сърцето й, бе забременяла от него. Какво още можеше да й причини? Объркана, тя отвори уста, затвори я, отвори я отново, но от нея не излезе нито звук.

— Сюизън… — окуражи я той.

— Но земята… замъкът е мой — обади се приглушено тя. — Чичо Раби е разговарял с краля и е откупил Роуард.

Майлс изгаряше от желание да я докосне и пристъпи крачка напред.

— Робърт е направил доста неща, но сред тях не е това, което твърдиш — произнесе тихо той. — Аз обещах на майка ти да запазя имението, Сюизън, и заложих наследството си, за да откупя земите на клана Камерон — обясни той. Младата жена го погледна бегло, но той забеляза тревогата в очите й. — След моята смърт — продължи Майлс, — или след като се омъжиш, земята става твоя.