Дамски пасианс

— О, лельо Бранди, виж! Той се събуди! — Мери се изкиска. — Мисля, че ме харесва! Не плаче.

Тя едва бе успяла да каже това, когато Чарлз започна да плаче. Бранди го взе отново.

— Харесвам бебетата — каза Мери и се примъкна по-близо до Бранди, за да може да наблюдава Чарлз.

— Някой ден и ти ще бъдеш майка — каза й Бранди.

— Добре. Мисля, че ще бъде забавно. Татко? — извика Мери и Марк погледна към нея.

— Какво има, Мери?

— Щом Клер е новата ни майка, не може ли и ние да си имаме бебе?

Марк и Клер се спогледаха с неудобство и любов.

— Ами, ъъъ… може би.

— Добре. Искам сестричка. Чарлз е хубав, но искам момиченце, с което да си играя.

— Уф! — обади се Джейсън от мястото си в другия край на стаята. — Ако ще имаме бебе, по-добре да е момче.

— Е, ще трябва да изчакаме и да видим какво ще излезе — каза Марк и погледна с обич съпругата си.

Рейф слушаше разговора им и се усмихваше. Той се загледа в Бранди, която държеше сина им. Животът беше прекрасен. Той щеше да бъде вечно благодарен за онази нощ, през която беше спечелил ръката на дамата.