Страст и омраза
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Страст и омраза». Краткое содержание книги:
След години Ник Дръмънд отново влиза в живота й като офицер от ненавистната северняшка армия. Югът е потънал в кръв и разруха, а сърцето на красавицата крещи за отмъщение. И въпреки това тя е поразена от неочакваната нежност и благородство на мъжа, който преди години й е причинил такова зло. Не може да устои на непреодолимото желание, което я тласка в мощните прегръдки на ненавистния враг и я кара да изпитва едновременно гореща страст и омраза.
Източник: http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=14960
Думите на Елизабет отекнаха дълбоко в сърцето на Еме. Мислите й бяха объркани. Елизабет разбра, че казаното от нея се е отразило много силно на Еме.
— О, скъпа, знаех си, че трябваше да си държа устата затворена — каза тя, явно разстроена. — Не исках да те засегна, Еме, но това, което се случи между Ник и тази жена, остана далече в миналото. Според мене сега вече няма значение.
— Напротив, Елизабет, има огромно значение. — В гласа на Еме се долавяше странна нотка, неразгадаема за Елизабет.
Но тя за нищо на света не би я наранила.
— О, скъпа — повтори по-възрастната жена, кършейки ръце, — може би не трябваше да идвам във Вашингтон, но толкова исках да се запозная с тебе и сина ти.
— Не би могла да избереш по-добър момент, Елизабет, скъпа — каза Еме с усмивка. — Това, което ми каза, ме ощастливява невероятно много.
— Ти… се радваш? Не… не разбирам.
— Сигурно. Дължа ти обяснение и ще го имаш.
— Не, не ми дължиш нищо — настоя Елизабет, макар че всъщност беше любопитна да разбере какво в думите й е накарало Еме да се почувства щастлива.
— Ние с Ник се запознахме преди повече от шест години.
Елизабет спря изведнъж по средата на тротоара и се обърна към Еме.
— Преди шест години? Но аз мислех…
— Срещнахме се на борда на „Дикси Бел“, един кораб на Мисисипи.
Последва неловка пауза. Еме помисли да каже на Елизабет, че тогава е играла на покер със сина й, но реши, че има някои неща, които свекърва й не бива да узнава.
Елизабет беше умна жена. Зелените й очи изведнъж проблеснаха разбиращо.
— Значи Бранд…
— … е син на Ник.
— За когото той не знаеше — допълни Елизабет с лек упрек. Еме се изчерви. — Това е дълга история, Елизабет.
— Която няма защо да научавам — отвърна по-възрастната жена. — Достатъчно ми е да знам, че отново сте се намерили и всичко е наред. Ник откри прекрасния си син и е невероятно щастлив.
— А Бранд скоро ще си има брат или сестра — добави Еме, не можейки повече да крие новината.
Очите на Елизабет блеснаха.
— Колко хубаво!
— Но не трябва да казваш на Ник, преди аз да съм говорила с него.
— Не бих си и помислила, скъпа!
Последната седмица от гостуването на Елизабет мина в опознаване с внука й. Двамата веднага се харесаха и когато Елизабет се качи на влака за Чикаго, всички съжаляваха, че гостуването й е свършило. Когато прегърна за последен път Еме, тя й прошепна тихо:
— И не забравяй да му кажеш за детето.
Седмица след заминаването на Елизабет Ник се върна замислен у дома. Обясни настроението си, когато двамата с Еме останаха сами, след като Бранд си беше легнал.
— Джеферсън Дейвис изостави Ричмънд. Прибрал е златото и колкото архиви е могъл да вземе — каза той. — Натоварили се на раздрънкани влакове и всякакви други превозни средства, каквито са могли да реквизират, изпросят или откраднат. Всичко друго подпалили. Изгориха в собствената си столица много повече сгради, отколкото ние в Атланта или Кълъмбия.
— Господи — произнесе развълнувано Еме. — Това ли е краят?
— Президентът Линкълн влезе в града след армията на Съюза. Разбираш ли, президентът на Съединените щати седна на креслото на президента на Конфедерацията броени часове след като Дейвис е станал от него! Говорят, че Линкълн обикалял из улиците с охрана от десет моряци. Тълпи освободени роби го обградили и викали: „Слава на бога! Благословен да е господ!“ Божичко, Еме, те са свободни! Чувствам се част от историята. Еме преглътна, не можейки да произнесе и една дума. Янките най-накрая бяха победили Юга. Какво оставаше сега на юначните му граждани? Глад? Лишения? Потъпкване на правата им? Щеше ли отново да види „Високите дъбове“? Едва ли, помисли тя огорчено. Сега беше омъжена за янки и трябваше да отиде там, където отиде той. Новото бебе, което носеше в корема си, не й даваше никакви други алтернативи.
— Знам, че това е удар за тебе, скъпа — каза Ник, когато забеляза колко е пребледняла Еме. — Но беше неизбежно още от самото начало. Сега Югът може да се върне към обикновения живот. Когато дойде краят, което вероятно ще е след няколко дни, защото Ли няма накъде да отстъпва, мъжете ще се върнат при семействата си. И нашият живот ще се промени, скъпа. Ще мога да прекарвам повече време с тебе и Бранд. И може би — намигна той хитро — в бъдещето ни ще има и ново бебе.
Еме го изгледа втренчено. Елизабет беше ли му казала за бебето? Съмняваше се, че майката на Ник ще наруши обещанието си, и предположи, че той само допуска тази възможност. Реши да пренебрегне намеците му.
— Ти спечели — каза тя с горчивина. — Знам, че сега си щастлив.