Страх от летене [bg]

— Каква е прогнозата ти? — питах аз като всеки пациент, който търси идеалния доктор.

— Трябва да преподредиш всичко, патенце — повтаряше неизменно Ейдриън, — трябва да слезеш до дъното на самата себе си и да спасиш собствения си живот.

Не бях ли направила вече това? Какво друго означаваше този побъркан маршрут, ако не връщане към миналото ми?

— Още не си стигнала достатъчно дълбоко — настояваше Ейдриън. — Трябва да досегнеш дъното и след това да се изкачиш обратно.

— Господи! Чувствам се така, сякаш вече съм го извършила.

Ейдриън се ухили с хубавата си усмивка, с лула, затъкната между розовите му извити устни.

— Още не си достигнала дъното — рече той, сякаш знаеше някои от резервните изненади.

— Ще ме заведеш ли там? — попитах.

— Ако настояваш, любов моя.

Неговото великолепно безразличие ме вбесяваше, изваждаше ме от релси и ме караше да подлудявам от чувство на безсилие. Въпреки гушкането и сграбчването за гъза. Ейдриън беше толкова студен. Продължавах да се взирам и да се взирам в този красив профил, питайки се какво, за Бога, ставаше в съзнанието му и защо все не можех да схвана дълбокия смисъл на съжденията му.

— Искам да съм вътре в главата ти — рекох му, — а все не успявам да проникна. Побърквам се от безпомощност.

— И защо искаш да си вътре в главата ми? Какво ще реши това?

— Просто желая наистина да се чувствам близо до някого, съединена с него, едно цяло поне веднъж. Желая, ей така, да обичам някого.

— Какво те кара да мислиш, че любовта решава всичко?

— Може би не решава всичко — отвърнах, — но го искам. Ще ми се да се чувствам едно цяло.

— Но ти си се чувствала част от Брайън и пак не се е получило.

— Брайън беше луд.

— Всеки е по малко луд, като надникнеш в главата му — констатира Ейдриън. — Въпрос на степен.

— Предполагам…

— Виж, а не е ли по-добре просто да престанеш да търсиш любовта и да се опиташ да живееш собствения си живот?

— Какъв живот ще бъде това, ако нямам любов?

— Имаш работата си, писането, преподаването си, приятелите…

„Тъпо, тъпо, тъпо“ — мислех си аз.

— Цялото ми писане преди всичко е опит да получа любов. Знам, че звучи побъркано. Знам, че е обречено на разочарование. И все пак: искам да ме обичат.

— Губиш! — отбеляза Ейдриън.

— Така е, ала това, че го знам, не променя нищо. Защо фактът, че знам, не променя никога нищо?