Кралица Марго
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Маргьорит дьо Валоа #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Пройкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Кралица Марго». Краткое содержание книги:
— О, злокобно безумие, мое скъпо сърце! — възкликна Маргьорит. — О, съдбоносна мисъл, моя нежна любов!
— Закълнете се…
— Да се закълна?
— Да. Върху това сребърно ковчеже с кръст отгоре. Закълнете се.
— Добре — каза Маргьорит, — ако, да не дава господ, твоите мрачни предчувствия се сбъднат, мой хубав рицарю, кълна ти се над този кръст, че ти ще бъдеш до мен жив или мъртъв, докато живея аз самата, и ако не успея да те спася от гибелта, в която се хвърляш заради мен, само заради мен, зная това, ще дам поне на твоята бедна душа утехата, която искаш и която ще си заслужил.
— Още една дума, Маргьорит. Сега вече мога да умра, защото съм спокоен, но мога и да живея. Можем да успеем. Наварският крал може да стане истински крал и вие истинска кралица. Тогава кралят ще ви отведе, този обет ще се наруши и ние ще се разделим. Маргьорит, скъпа Маргьорит, любима моя, вие успяхте с една дума да ме успокоите за смъртта ми, успокойте ме сега с една дума за живота ми.
— Не се бой от нищо, аз съм твоя тялом и духом! — извика Маргьорит, протягайки отново ръка над сребърния кръст. — Ако замина, ти ще ме последваш. Ако кралят откаже да те вземе, и аз няма да замина.
— Но вие няма да смеете да му се противопоставите.
— Любими мой Хиацинт — каза Маргьорит, — ти не познаваш Анри. В този момент той мечтае само за едно — да стане крал. И за това свое желание би пожертвувал всичко, което притежава, и с още по-голяма охота онова, което не притежава. Сбогом.
— Ваше величество — усмихна се Ла Мол, — нима ме отпращате?
— Вече е късно — каза Маргьорит.
— Наистина, но къде да отида? Господин дьо Муи е в моята стая с херцог д’Алансон.
— Ах, вярно — каза Маргьорит с възхитителна усмивка, — всъщност аз и без това имам да ви разказвам още много неща за този заговор.
От тази нощ Ла Мол стана много повече от обикновен фаворит и можеше да носи гордо главата, на която жива или мъртва бе обещано такова прекрасно бъдеще.
И все пак от време на време тежки мисли скланяха челото му, страните му бледнееха и мрачно размишление дълбаеше бразда между веждите на младежа, толкова безгрижен някога, толкова щастлив сега.
Глава 27
Божията ръка
Анри бе казал на баронеса дьо Сов на раздяла:
— Легнете си, Шарлот. Престорете се на сериозно болна и под никакъв предлог утре през целия ден не приемайте никого.
Шарлот се подчини, без да разбере причината, която бе накарала краля да й поръча подобно нещо. Но тя започваше да свиква със странностите на Анри, както биха казали днес, или с неговите прищевки, както се казваше тогава.
Впрочем тя знаеше, че Анри крие в сърцето си тайни, които не казва на никого, в ума си проекти, които се страхуваше да разкрие дори в сънищата си. Така че тя се подчиняваше на всичките му желания, сигурна, че дори най-странните му хрумвания имат смисъл.
Същата вечер тя се оплака на Дариол, че чувства силна тежест в главата, придружена със замайване. Анри й бе поръчал така да каже.
На другия ден се престори, че иска да стане, но едва докоснала с крак пода, се оплака от обща слабост и отново си легна.
Това неразположение, за което Анри бе вече съобщил на херцог д’Алансон, бе първата новина, занесена на Катерина, когато тя запита най-невъзмутимо защо баронеса дьо Сов не присъствува както обикновено при нейното ставане.
— Болна, е — отговори херцогиня дьо Лорен.
— Болна — повтори Катерина, без нито един мускул на лицето й да издаде, че се интересува от отговора. — Превземки на ленивка.
— Не, ваше величество — каза херцогинята. — Тя се оплаква от силно главоболие и слабост, която й пречи да стане…
Катерина не отговори нищо. Не несъмнено, за да прикрие радостта си, се обърна към прозореца и виждайки Анри, който прекосяваше двора след разговора с дьо Муи, стана, за да го разгледа по-добре, и подтиквана от съвестта, която избуява незабелязано дори в най-закоравелите сърца, каза на капитана на гвардията си: