Кралството на мечтите
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: westmoreland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралството на мечтите». Краткое содержание книги:
Момичето го слушаше намръщено.
— Във време на войни или глад лордът е морално, но не и законно, задължен да защитава интересите на своите поданици. Понякога той ги пази, но обикновено само ако има полза от това.
Когато отец Грегъри млъкна, тя бавно изрече:
— Да не би да искате да кажете, че те се опасяват, че съпругът ми няма да ги защитава? Или мислите, че го мразят, задето е подложил на обсада „Клеймор“ и е опожарил полята?
— Не — отговори спокойно божият служител. — Селяните отдавна са се примирили с обстоятелството, че поне веднъж на едно поколение реколтата им бива унищожена, когато техният лорд се забърка в конфликт с някой друг благородник. Случаят със съпруга ви е малко по-различен.
— По-различен? — повтори Дженифър. — В какъв смисъл?
— През целия си живот той непрекъснато е воювал и селяните се страхуват, че всичките му врагове ще започнат да идват един след друг в „Клеймор“, за да потърсят отмъщение. Или пък че той самият ще ги предизвика да дойдат тук, за да задоволи ненаситната си жажда за кръв и сражения.
— Но това е пълна глупост! — извика тя.
— Съгласен съм с вас, но на селяните ще им трябва малко повече време, докато осъзнаят каква е истината.
— А аз си мислех, че те ще се гордеят от обстоятелството, че господарят им е герой от войната!
— Те се гордеят. Те се чувстват облекчени и уверени, че за разлика от своя предшественик, той ще е склонен и способен да ги защити, ако възникне необходимост от това. Силата и могъществото му им помагат много в този случай. Всъщност горките хорица се отнасят със страхопочитание към него.
— Те направо са ужасени от него — каза Дженифър, сещайки се за поведението на Агнес.
— Напълно естествено… Опитайте се да се поставите на тяхно място — техният нов господар е човек, наречен Вълкът. Легендите говорят, че той е безмилостен към тези, които дръзнат да пресекат пътя му. В качеството си на техен господар той ще има правото да определя какви данъци да плащат, той ще ги съди и ще преценява кой е прав и кой — крив в крамолите им. Помислете сега — след като знаете колко безмилостен и жесток е той всъщност, бихте ли искали точно той да е човекът, който ще ви е господар?
— Но той изобщо не е безмилостен и жесток — реагира гневно младата жена. — Ако беше дори и наполовина толкова лош, двете със сестра ми щяхме да имаме къде-къде по-тежка участ.
— Вярно е — съгласи се свещеникът, усмихвайки се. — Единственото, което му трябва на вашия съпруг, е време. Време, през което селяните да разберат що за човек.
— От вашите уста звучи много лесно — каза тя, изправяйки се и оправяйки роклята си. — И предполагам, че е така. Надявам се, че на хората едва ли ще им трябва много време, за да…
Вратата изведнъж се отвори и Ройс нахълта в параклиса. Когато ги видя, на лицето му се изписа облекчение.
— Никой не знаеше къде си — упрекна той съпругата си. — Занапред не изчезвай така, без да кажеш на някого къде отиваш…
Отец Грегъри хвърли един поглед към ядосаното лице на Дженифър, извини се и остави младоженците сами. Веднага след като вратата се затвори зад него, младата жена каза рязко:
— Не знаех, че съм затворничка тук.
— Защо си се опитала да напуснеш замъка? — попита херцогът, без изобщо да си дава труда да се преструва, че не е разбрал какво иска да каже.
— Защото исках да поговоря насаме с отец Грегъри, без да се налага всички слуги от двора да ни зяпат и подслушват — сопна му се тя. — Сега ти отговори на въпроса ми! Защо ми е забранено да напускам това място? Това моят дом ли е, или някакъв затвор? Няма да…
— Естествено, че е твоят дом — прекъсна я съпругът й, след което добави, обърквайки я напълно: — Имаш най-сините очи на земята. Когато си ядосана, те имат цвета на намокрено синьо кадифе.
— Намокрено кадифе? — намръщи се Дженифър. — Намокрено кадифе?
— Добре де, какво трябваше да кажа?
Тя се усмихна:
— Ами можеше да кажеш, че са като сапфири например…
— Да, но сапфирите са студени, а твоите очи са топли и изразителни. По-добре ли се справям сега?
— Малко. Не ми отговори на въпроса. — Смени темата тя. — Защо съм затворена тук?
Той взе дланите й в своите и я погледна нежно в очите.
— Това е само за няколко дни… — промълви тихо и я целуна по шията. — Само за няколко дни… докато не се уверя, че няма да има никаква опасност… отвън… — каза, продължавайки да я целува.
Успокоена, Дженифър го прегърна и се отдаде на незабравимото удоволствие от взаимните им целувки.