След целувката
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «След целувката». Краткое содержание книги:
Въображението й доизгражда картината, и ужасената Раелин избягва от Джеф, от неговата любов и страст.
Съпругът й знае, че е невинен, но трябва да разплете конспирацията около своя брак. Той се възправя с всяка фибра на съществото си срещу предателствата и се бори да върне доверието на своята жена и да завоюва завинаги сърцето й.
— Какво се случи? — разтревожено попита брюнетката, когато дотича при тях. — Раелин, добре ли си? Стори ми се, че те чух как извика.
— Просто се убодох с една игла за шапки — призна си засрамено тя. — Слава Богу, Джефри се погрижи за убодения пръст.
— Е, сигурна съм, че не му трябва помощ от наша страна — весело отбеляза Елизабет, забелязала руменината по страните на приятелката си. За да не се засмее, бързо се оттегли и тайничко даде знак на Фаръл да стори същото. — Връщаме се там, откъдето дойдохме.
Джеф се обърна и срещна искрящия поглед на вдовицата.
— Двамата с жена ми смятаме да вечеряме навън, Елизабет. Няма нужда да я чакаш тази вечер. Може да се върнем доста късно.
— О, разбира се — жизнерадостните нотки в гласа й показваха колко е доволна. — Не се тревожете за нищо. Просто си прекарайте приятно.
— Ще се постараем — обеща ухилен Джеф.
Когато двойката се отдалечи, Раелин се надигна на пръсти и прошепна до ухото на мъжа си:
— Днес Елизабет покани Фаръл на вечеря у дома, а като гледам как си гукат напоследък, много съм доволна, че мога да ида другаде. Заедно с тях щях да се чувствам като пето колело.
— И си готова да излезеш с мен?
С нежна усмивка Раелин спря грейналите си очи върху лицето му:
— Не бих излязла с никой друг, Джефри.
Нощта бързо се спускаше над Чарлстън, докато семейство Бърмингам вървяха по улиците на града. Откъм морето се проточиха тънки воали мъгла и запълзяха по тесните улички, през които минаваха Раелин и Джеф. Скоро мъглата се сгъсти и запъпли нагоре по високите здания, а в парковете висеше на призрачни валма. Фенерите по улиците заприличаха на увиснали във въздуха кълбета бледа светлина, самотни сияния сред околната сивота.
За вечерята им Джеф бе избрал изискан френски ресторант. Келнерът ги поведе към усамотена маса в дъното. Този път Раелин по-смело срещаше слисаните погледи на хората, покрай които минаваха. Водена под ръка от мъжа си, тя грациозно кимаше на онези, които ги зяпаха изумено.
Настаниха се на масата и си поръчаха бутилка вино и ордьовър. После Джеф нежно улови ръката на жена си, за да подхване темата, която най-силно го вълнуваше, но тъкмо в този момент един висок тъмнокос мъж се осмели да се натрапи в компанията им.
— Извинете, господин Бърмингам. Не знам дали ме помните от бала ви, но аз съм лорд Марсдън. — Мъжът посочи свободното място вляво от Раелин. — Имате ли нещо против да поседна за мъничко при вас и вашата прелестна съпруга? Бих искал да обсъдим един въпрос, който ме доведе в Каролина чак от Англия.
Джеф бе възнамерявал да се наслади на вечерята насаме със жена си, но добрите обноски просто не му позволяваха да откаже на негова светлост. Прикривайки умело недоволството си, той учтиво покани лорда да се присъедини към тях.
— Моля, заповядайте.
Келнерът пристигна с виното и веднага бе изпратен да донесе трета чаша. След като опита чудесното френско вино и похапна доста от предястието със скариди и спанак, което Раелин великодушно сподели с него от своята чиния, негова светлост похвали домакина си за чудесното вино и храна.
— Изглежда е изключително трудно човек да намери толкова добро вино тук. Поне аз досега не съм успявал.
— Зависи къде ходите и кого познавате, милорд — отвърна Джеф. — Но пък моите кораби внасят голяма част от виното, което се предлага в този град.
Негова светлост се разсмя гърлено.
— Нищо чудно тогава, че знаете къде да откриете най-доброто вино. Да, наистина. Освен за великолепните им вина много уважавам французите и заради кухнята им. Сосовете, които използват за блюдата си, са просто вълшебни. Влюбих се във всичко френско, когато бях кралски пратеник в тази страна преди няколко години. Но, разбира се, това беше преди отвратителната им революция. Когато селяните превзеха страната, унищожиха всичко хубаво в нея. Сега Франция си има консул, който си е наумил да стане император. Наполеон надали ще се задоволи с по-малко. Едва успяхме да сключим мир с него миналата година и ето че отново сме във война. Ужасно самонадеян е този негодник! А и нищо чудно, като се има предвид какви неща се говорят — че имало шпиони в нашите лагери, та дори и сред приближените на негово величество. Как е тук, чуват ли се новини за тези неща при вас, в колониите, сър?
— Искате да кажете, в Каролина? — поправи го Джеф и успя за момент да се усмихне. — Тези територии вече не са под английско владичество.
— Да, разбира се. Грешка на езика, нали разбирате.
— Колкото до въпроса ви, ние като че ли сме доста незаинтересовани от събитията в английския двор и интригите там.