Гневът на хидрогите
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на хидрогите». Краткое содержание книги:
Сарейн го провокира:
— А попитали ли сте световните дървета как да постъпите, вуйчо? Някой от вас погрижил ли се е да се поинтересува?
Ексцентричният жрец Росия бе седнал сам сред листака в основата на огромно световно дърво.
— Естествено, че дърветата искат да помогнем в битката срещу хидрогите. Оцеляването на световната гора и зеленото жречество са изложени на риск. — Той се усмихна широко и се видяха тъмнозелените му венци. — Бенето, братът на Сарейн, наскоро зададе съществен въпрос на Гарванов пристан. Някой обърна ли внимание?
Може би всички трябва да използвате телевръзката, за да чуете отговора сами. — Той се размърда, за да настани по-удобно ранения си крак. — Това може да ви предложи различна гледна точка.
Доверявайки се на интуицията си, Сарейн ги подтикна:
— Хайде, направете го! Дърветата са около вас — попитайте ги. Ще се съобразя с техния отговор.
Ярод и неподатливите на убеждаване зелени жреци се пръснаха сред дърветата, докоснаха с пръсти покритите с израстъци стволове и затвориха очи.
Макар Сарейн да познаваше цената на търпението и спокойствието, мозъкът й пламна от любопитство. Рейналд я изгледа учудено. Никой от двамата не бе очаквал подобно нещо, но очевидно световната гора разполагаше със свои собствени знания.
Накрая Ярод прекъсна телевръзката и се обърна към нея. От очите му бликаха сълзи и се стичаха по бръчките на татуираното му лице. Зелените жреци заговориха помежду си изумени и потресени, сякаш току-що бяха изтърпели наказание.
— Росия е прав — промълви Ярод — Разполагаме с много важна нова информация, която дърветата са се опитвали да скрият от нас, за да ни защитят. Този конфликт е много по-голям и много по-стар от отмъщението заради кликиския факел на Ансиър. Хидрогите имат за цел да унищожат човешката раса, световната гора… всичко.
Наобиколилите Сарейн зелени жреци бяха уплашени, ужасени, потресени. Ярод вдигна глава и заяви:
— Да, ще подпомогнем военните усилия.
63.
Нира
Нира и останалите черноработници крачеха от оградения разплодителен двор към островърхите хълмове. Слънчевата светлина обливаше смарагдовата й кожа, подкрепяше я, вливаше й жизнени сили.
Тя разказваше на членовете на работната група около нея как някога е тичала сред величествените дървета на Терок и е усещала успокоителното присъствие на титаничната гора, задрямалата интелигентност на едно древно същество. Никой от потомците на „Бъртън“ не бе виждал по-високо дърво от разкривените храсталаци по хълмовете. Повечето дори не можеха да си представят подобно нещо и много от тях смятаха, че зелената жрица отново си измисля.
Влизайки в симбиоза с гората, Нира бе станала част от една жива мрежа. Можеше да общува с всички зелени жреци и да прониква в необозримо обширната и разклонена база данни, натрупана от световната гора в течение на хилядолетия.
Но на Добро тя бе откъсната от световната гора.
Предпланините на изток бяха покрити с висока кафява трева. Тъмни трънливи дървета растяха на завет и Нира оглеждаше с копнеж шубраците, сякаш бяха закърнели роднини на световната гора. Но не беше същото.
Илдирийската охрана ги водеше към изкопните обекти. Представителите на тази раса бяха възпитани да работят и не можеха да допуснат, че е възможно затворници за разплод да нямат желание да се трудят за губернатора на Добро.
Замислена, Нира промълви тихичко, без да се обръща конкретно към никого:
— Някои от най-ловките младежи на Терок се обучават за дървотанцьори. Подскачат от клон на клон и правят въздушни пируети. — Тя се усмихна, припомняйки си представленията, скоковете, от които секваше дъхът й, и шеметните пируети. — Дърветата им помагат и никой никога не пада.
До нея жена на средна възраст вървеше, без ни най-малко да се впечатли. Нира въздъхна, но продължи да говори. Макар затворниците около нея да не го показваха, тя знаеше, че я слушат. А и какво друго би могло да ангажира съзнанието им?
Надзирателите ги подкараха към дълбоки изкопи, в които атмосферните условия бяха оголили древни пластове и ценни вкаменелости. Нира започна да дълбае ронливия пясъчник. Намираха се в древно гробище на усукани ракообразни, красиви молюски и вкаменени анемонии. От втвърдените опалесцентни кости и дъгоцветните скелети се изрязваха високо ценени украшения, най-популярният продукт на Добро… освен несполучливите генетични изроди.