Наемниците на Дендарии
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наемниците на Дендарии». Краткое содержание книги:
Воин по произход, но обременен с физически недъзи, 17 годишният Майлс Нейсмит — Воркосиган се проваля на приемните изпити в Имперската Военна Академия.
Принуден да се примири с цивилния живот, той предприема пътешествие до планетата Бета, по време на което след низ от неочаквани събития създава флот от свободни наемници. Въвлечен в междузвезден конфликт, младият Нейсмит трябва да докаже на себе си, че е Вор.
— Някой ден ще те гръмнат, без да разбереш защо! Така и ще си пукнеш, питайки: „Какво толкова казах?!“
— Какво толкова казах? — невъзмутимо го погледна Иван.
Майлс не успя да му обясни, тъй като в болничната кабина се появи Баз, следван от Аусън и Торн. Процесията завършваше Елена. Вътре изведнъж стана тясно, особено на фона на широките им усмивки. Баз тържествено размаха някакви пластмасови листове, лицето му светеше от гордост. Едва ли има нещо общо с човека, когото преди пет месеца открих сред бунището на Бета, помисли си Майлс.
— Хирургът ни предупреди да бъдем кратки, милорд — извика Баз. — Но аз мисля, че това тук ще ти подейства като пожелание за скорошно оздравяване!
Иван видимо се стресна от почтителното обръщение и впи очи в лицето на инженера.
Майлс пое разпечатките.
— Успя ли да завършиш своята мисия?
— Всичко мина като по часовник — отговори Баз. — Е, като не броим няколко неприятни мига на една гара… Би трябвало да видиш чудесната железопътна мрежа на Тау Верде IV… Великолепна демонстрация на инженерна мисъл! Според мен Бараяр е пропуснал доста неща, преминавайки от конска тяга направо на самолети…
— МИСИЯТА, Баз!
— Хвърли едно око! — светна инженерът. — Това е запис на последната размяна на мнения между адмирал Озер и Върховното командване на пелианците.
Майлс потъна в четене. След известно време на лицето му изгря доволна усмивка:
— Да… Добре разбирам гнева на адмирал Озер… — Очите му потърсиха лицето на Тънг: — Имал е толкова добри командири, че сега направо му се плаче…
Очите на Тънг светеха от задоволство.
— Какво е това? — изви врат Иван. — От Елена разбрах, че правиш някакви номера с разплащането между пелианците и адмирал Озер, освен това си успял да получиш достъп и до електронният им трансфер… Но не мога да разбера какво целиш… Нима пелианците няма просто да отпуснат средства по друга линия, след като стане ясно, че кредитът на озеранската флота е спрян?
— Как така спрян? — усмихна се с вълча усмивка Майлс. — Те БЯХА кредитирани, при това осем пъти подред! А сега — както известен в миналото земен генерал беше казал — Господ ми ги праща право в ръчичките! След като четири пъти подред се провалиха опитите за плащане в брой, пелианците настояват да им бъдат върнати сумите, допълнително преведени по електронен път… — Очите му се спряха върху разпечатката: — Но Озер отказва. Категорично отказва. Това беше най-трудната част на операцията, тъй като трябваше да налучкваме приблизителната сума на допълнителните преводи. Ако се окажеха прекалено малки, пелианците спокойно биха ги пренебрегнали. И обратно — ако бяха прекалено големи, дори човек като Озер щеше да се почувства длъжен да ги върне… Затова изчисленията трябваше да бъдат премерени абсолютно точно… — Майлс въздъхна и доволно се отпусна върху възглавницата. Твърдо реши да запомни някои от най-сочните фрази, използвани от Озер. Бяха наистина забележителни…
— Има още нещо, което ще ти хареса, адмирал Нейсмит — нетърпеливо се намеси Аусън. — За последните два дни четирима от независимите капитан-собственици на Озер са извършили топлинен скок и са напуснали космическото пространство на Тау Верде. От комуникациите, които успяхме да прихванем, става ясно, че те твърдо отказват да се завърнат…
— Великолепно! — възкликна Майлс. — Ето това се казва блестяща операция!
Погледна към Елена и откри гордост в очите й. Мигновена, но ясно очертана, въпреки болката.
— Значи правилно съм предполагал, че пипнем ли четвъртата парична доставка, нашата стратегия ще се увенчае с успех. Отлично изпълнение, командор Ботари!
Тя колебливо се усмихна.
— Липсата ти се чувстваше остро… Имахме доста големи загуби…
— Това можеше да се очаква. Пелианците положително са били бесни и са оказали яростна съпротива… — Премести поглед върху Тънг точно навреме, за да забележи знаците, които правеше на Елена: — Много по-лошо ли е от предварителните ни разчети?
— Имаше моменти, в които бях готов да се закълна, че тя няма представа за загубите — поклати глава Тънг. — В определени ситуации човек просто не може да иска от наемниците да го следват…
— Никого не съм карала да ме следва — намеси се Елена. — Хората го направиха доброволно. — Извърна глава към Майлс и шепнешком добави: — Просто си мислех, че така трябва да се води ръкопашен бой… И през ум не ми минаваше, че може да бъде толкова страшно!…
Тънг забеляза разтревоженото изражение на Майлс.
— Щяхме да платим далеч по-висока цена, ако тя се беше подчинила на моята заповед за отстъпление — каза той. — При това щяхме да я платим за нищо… — Кимна с одобрение на Елена, тя му отговори. Иван изглеждаше напълно ошашавен.