Буря се надига

Някой стоеше зад нея.

Тя се сепна и ръката й посегна към камата, но се отпусна, щом позна Амис. От всички Мъдри само тя — бивша Дева — можеше да се прокрадне неусетно зад Авиенда.

Мъдрата стоеше стиснала ръце пред себе си, кафявият шал и полата й леко се развяваха на вятъра. Сребристата й коса изглеждаше почти призрачна на вечерната светлина. Една понесена от вятъра борова игличка се беше вплела в нея.

— Подхождаш към наказанията си с такава… отдаденост, дете — каза Амис.

Авиенда наведе очи. Изтъкването на заниманията й беше, за да я засрами. Времето ли й свършваше? Да не би Мъдрите най-после да бяха решили да се откажат от нея?

— Правя само това, което дългът ми налага.

— Да, така е — каза Амис. Прокара длан през косата си, напипа боровата игличка и я пусна на сухата земя. — И също така не го правиш. Понякога, Авиенда, сме толкова загрижени с нещата, които сме направили, че не можем да се спрем и да обмислим нещата, които не сме.

Авиенда беше благодарна на тъмнината, че скри срамната червенина, която изби на лицето й. В далечината войник удари камбаната за поредния час, тих метален звън с единадесет тъжни отеквания. Как да отговори на коментара на Амис? Като че ли нямаше подходящ отговор.

Спаси я внезапният блясък на светлина точно зад лагера. Беше смътна, но в тъмното бе лесно да се забележи.

— Какво? — попита Мъдрата, забелязала вторачения й поглед, и се обърна, за да го проследи.

— Светлина — отвърна Авиенда. — От терена за Пътуване.

Амис се намръщи, а след това двете се запътиха към терена. Скоро се натъкнаха на Деймир Флин, Даврам Башийр и малка охрана салдейци и айилци, които влизаха в лагера. Какво да мислиш за същество като Флин? Покварата беше прочистена, но този мъж — и много от останалите — бяха дошли с молба да се учат, преди да стане това. Самата Авиенда по-скоро щеше да прегърне самия Заслепител на зрака, отколкото да ги приеме, но те наистина се бяха оказали мощно оръжие.

Амис и Авиенда тръгнаха до тях. Макар повечето сила, пратена на срещата със сеанчанците, да беше съставена от войници на Башийр, в групата имаше и няколко Деви. Амис се спогледа с една от тях, възрастната Корана, и тя изостана назад. Макар да беше трудно да се определи в тъмното, изглеждаше загрижена. Може би дори ядосана.

— Каква е новината? — попита Амис.

— Нашествениците, тези сеанчанци — изсумтя Корана. — Съгласиха се на нова среща с Кар-а-карн.

Амис кимна. Корана обаче изсумтя пак. Студеният вятър разроши късата й коса.

— Говори — подкани я Амис.

— Кар-а-карн прекалено настойчиво държи на този мир — отвърна Корана. — Тези сеанчанци му дадоха повод да обяви кръвна вражда, но той раболепничи пред тях и ги окуражава. Чувствам се като дресирано куче, пратено да ближе краката на непознат.