Среднощен маскарад
- Автор: Бъзби Шърли
- Серия: louisiana #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощен маскарад». Краткое содержание книги:
На лицето й изгря щастлива усмивка. Тя се протегна в леглото, после се сгуши на кълбо като доволна котка. Кой знае по каква причина, Доминик бе дошъл при нея и беше доказал, че е мъж с неутолима страст. През дългите, възбуждащи часове в обятията му Мелиса беше разбрала, че нейното желание отговаря по сила на неговото и че начинът, по който я любеше, я караше да жадува за милувките му.
Тя се усмихна мечтателно и се опита да си припомни всички мигове на огнена страст и как изглеждаше Доминик, когато влезе гол в стаята й…
Страните й пламнаха от срам. Май започвам да се превръщам в маниачка, каза си сърдито тя и скочи от леглото с внезапно пламнало желание да види мъжа си. Навлече набързо един халат и позвъни за камериерката си. Ана й съобщи, че Доминик е излязъл на езда и че банята вече я чака.
Ана не можеше да не забележи, че господарката й витае някъде много далеч с мислите си, но не направи нито една забележка, а бодро й помогна да се облече и да среши разкошните си коси. След като изпи чаша кафе и изяде няколко пресни бисквити, Мелиса се скри в стаята си, обхваната от внезапен пристъп на плахост — не на последно място и защото се беше събудила сама в собственото си легло. Изникна въпросът дали пък не беше разочаровала Доминик. Може би прекалената й страст беше събудила недоволството му? Дали не я беше отнесъл обратно в леглото й именно по тази причина?
Хапейки нервно долната си устна, тя ходеше напред-назад в малката си стая и старото недоверие постепенно вземаше връх над радостта. Между нея и съпруга й все още съществуваха твърде много неизяснени неща. Все пак, за свое голямо учудване, тя установи, че вече не е склонна да вярва в изневярата му.
Доминик беше първият й любовник и в своята неопитност тя нямаше на какво да се опре. Все пак не можеше да приеме, че той може да поддържа връзка с лейди Боудън и в същото време да я целуна и люби с такава нежна отдаденост.
Ако Доминик желаеше Дебора, защо беше дошъл при нея? Защо отричаше, че между него и Дебора има нещо? Мелиса знаеше, че законът е на негова страна — тя му беше жена, той определяше живота й, той можеше да прави, каквото си ще, следователно изобщо не му беше нужно да се преструва, че я желае!
Не, нямаше смисъл. Тя му бе заявила, че двамата биха могли да се забавляват поотделно и той беше реагирал остро — дали защото не беше извършил греховете, в които го обвиняваше тя?
Мелиса поклати замислено глава. Не, тя не можеше да повярва, че съпругът й е подлец и само се преструва, че изпитва към нея любов и страст, а в същото време миеш за друга. Особено след като във всички други отношения се беше проявил като честен и почтен.
Мелиса се загледа пред себе си, смръщила чело, докато здравият й човешки разум се бореше с упорития натиск на сърцето. Дали поведението му в леглото е доказателство за чувствата му? — запита се обезкуражено тя. Нима всеки опитен любовник не действаше по същия начин? Нали цял свят знаеше, че мъжете са твърде различни от жените! Мъжете се любеха с много жени, бяха непостоянни и физическото желание ги тласкаше към все нови и нови легла. Докато жената… жената се отдаваше само на мъжа, когото обичаше. Това е ужасна глупост! — каза си ядосано Мелиса. Щом мъжът може да притежава една жена, без да я обича, защо жената да не направи същото? Възбуждаща мисъл, която обаче не допринесе с нищо за решаването на проблема й. Може би трябваше да прегледа още веднъж доказателствата, които имаше срещу него.
Джош. Присвила очи в тесни цепки, Мелиса си припомни изказванията на чичо си по адрес на Доминик. Най-обезпокояващото беше, че чичо Джош, който я обичаше и милееше за благото й, беше прещастлив да я омъжи за човека, когото само преди няколко дни бе определил като развратник. Възможно ли беше Джош да е обрисувал Доминик в много по-черни краски, отколкото беше в действителност, с надеждата да събуди интереса й? Дори повече от възможно, изфуча от яд Мелиса, която знаеше, че чичо й гореше от нетърпение да я омъжи.
Второ: Лейтимър. Мелиса сви презрително рамене. Спокойно можеше да забрави писмото му. И без това не придаваше никакво значение на думите му, а самият той се беше оказал точно такъв, какъвто Доминик не беше. Беше достатъчно проницателна, за да разбере, че след като не бе постигнал целта си да я направи своя любовница, Лейтимър се е опитал да я настрои срещу бъдещия й съпруг с онова злобно писмо. Да, вероятно беше така.