Изходящ полет
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Влади Райчинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изходящ полет». Краткое содержание книги:
Един могъщ джедай ще успее да убеди Съвета и Сената да дадат ход на проекта „Изходящ полет“.
Но какво в действителност е „Изходящ полет“ — мисия, която обрича на гибел почти двайсет джедаи и хиляди души екипаж? Мисия, която има за цел да открие нови светове и да ги колонизира? Или това е мисия, която има за цел да спаси джедаите и да им даде възможност да обучат много нови последователи, които един ден да се завърнат и да спасят Републиката?
На мостика имаше най-малко двайсетина дроида на вахта, повечето от които бяха служебни или наблюдателни постове, седнали или включени в различните станции на контролното помещение. В центъра на мостика, непосредствено до опразнения стол на кормчията, бяха останали само две живи същества — висок неймодианец в пъстри изискани одеяния и доста по-улегнало облечен човек от мъжки пол. На прага Траун отново изобщо не се поколеба и се запъти директно към двамата домакини. На три метра от тях най-после се спря и в продължение на един кратък миг ги измери от глава до пети с поглед. После бавно извърна лице към човека.
— Командир Стратис — произнесе спокойно той и сведе глава в поздрав, — аз съм командир Миттраунуруодо.
— Стратис не командва тук, на този кораб — непреклонно натърти неймодианецът, преди Стратис да успее да каже нещо. — Аз съм вицелорд Сив Кав от Търговската федерация. А вие, командир Миттраунуруодо, току-що извършихте акт на военна агресия срещу нас.
— Вицелорд, моля ви — каза Стратис. Гласът му бе спокоен, но в него се долавяше нотка на ледено предупреждение. — Взаимните контраобвинения тук изобщо няма да помогнат.
— Не си въобразявайте, че сте постигнали каквото и да е с безочливото си нападение — продължи безцеремонно Кав, пренебрегвайки думите на Дориана. — Бих могъл да ви премахна на мига, още сега.
Той направи един жест и зад гърба им се чу чевръсто тракане на метал. Кардас се извърна и сърцето му се смрази от вида на чифт бойни дроидеки, които се претърколиха зад тях и енергично заеха офанзивна позиция на три крака от вътрешната страна на херметическите врати. Миг по-късно Кардас вече се взираше в дулата на четири чифта високоенергийни бластери.
— Вицелорд, да не сте се побъркали? — припряно изсъска Стратис. — Какво си мислите, че…?
— Успокойте се, командире — прекъсна го Траун с утешителен тон. — Не ни заплашва нищо.
Предпазливо, сякаш опасявайки се случайно да не изпусне дъх, Кардас отново обърна глава. Очите на Стратис се бяха разширили от ужас, а вените на гърлото му бяха изпъкнали от напрежение, докато стискаше неймодианеца за лакътя. Траун обаче си стоеше съвсем невъзмутимо и тихо, а на лицето му не помръдваше и мускул, докато изучаваше двете дроидеки с любопитство. Чиските матроси държаха длани върху оръжията си, но поради дадения от командира им знак все още не бяха ги извадили.
— Интересно устройство — отбеляза Траун. — Тази блещукаща сфера, това миниатюрен енергиен щит ли е?
— Ъъ… да — предпазливо каза Стратис. — Командире, уверявам ви, че…
— Благодаря ви за демонстрацията, вицелорд — прекъсна го Траун, извръщайки ярките си червени очи към Кав. — Сега обаче вие ще ги отпратите.
В продължение на един дълъг ужасяващ миг Кардас предчувстваше как неймодианецът ще се противопостави на заповедта му също както бе пренебрегнал предупреждението на Стратис. Чисът и неймодианецът останаха впили поглед един в друг и в продължение на няколко удара на сърцето се възцари пълна тишина на мостика.
След това сякаш цялото тяло на вицелорд Кав се отпусна, той откъсна поглед от очите на Траун и съвсем леко повдигна длан към дроидеките. Като погледна назад през рамо, Кардас с облекчение видя как бойните машини свиха оръжията си и се затъркаляха обратно по местата си.
— Благодаря ви — каза Траун. — А сега да се върнем на въпроса ми. Моля, заявете какви са намеренията и какво е предназначението на ударната ви група.
— Ударна група, която вече не съществува — вметна Кав, като интонацията му издаваше смесица между гняв и отпадналост.
— Изцяло отговорни за това развитие сте вие — възрази Траун. — Единственото, което исках от вас, беше да ми дадете цивилизован отговор — после той се обърна към Кардас: — Правилно ли го казвам? Цивилизован?
— Да, или просто възпитан — отговори Кардас и се изчерви от ненадейния начин, по който го бяха въвлекли в този деликатен разговор, — или пък вежлив.
— Възпитан — повтори Траун, сякаш за да вкуси как звучи думата в устата му. На Кардас му се стори, че той мислено се опитва да я подреди в някаква своя вътрешна логика. — Да. Единственото, което исках от вас, командире, беше да ми дадете възпитан отговор.