Денят на Апокалипсиса
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Денят на Апокалипсиса». Краткое содержание книги:
Заловени са част от терористите… прекалено бързо… съмнително лесно.
В този миг борбата между бюрократите и бойците на „тихия фронт“ достига връхната си точка. Докато администрацията и президентът обсъждат дали акцията е успешна, Мич настоява за по-решителни мерки, с което си навлича гнева на политическия елит.
Нямаше много време за обяснения, затова ал Ямани реши да му каже истината.
— Моите хора ме следваха. Полицията обаче ги спря току-що. Дай насам, вдясно.
— Какво ще правиш? — Таксито забави скорост.
Полицаят вече беше отишъл отзад, при ремаркето. Пипна катинара на вратата и тръгна отново към кабината отпред. Пресегна се за нещо на рамото си. Ал Ямани веднага разбра какво е то. Таксито се движеше с по-малко от трийсет километра в час.
Саудитецът погледна отражението в огледалото за обратно виждане.
— Мохамед, имаш ли ми доверие?
— Разбира се.
— Тогава искам да сториш нещо заради мен, и то веднага.
65
Заместник-шерифът Дейвид Шърууд от окръг Хановър вече мислеше как ще прекара уикенда. Тези дни беше купил нов воден джет, който развиваше сто и трийсет километра в час. Тъкмо възможност да го изпробва. Това беше първият му почивен ден за Деня на загиналите във войните, откакто преди четири години бе започнал работа в местната полиция. Възнамеряваше да го прекара на брега на езерото Гастон, на границата между Вирджиния и Северна Каролина. Един от съучениците му от гимназията си беше купил малка къщичка с пет легла и Шърууд планираше да му погостува.
Приятелят му беше поканил над двайсет души, но ги посъветва да си донесат палатки и спални чували. Шърууд би се пъхнал в спален чувал само ако някоя гореща мадама го помолеше да сподели нейния. Не, определено си беше заплюл едно от леглата. Което означаваше, че след като дежурството му свърши в два през нощта, той бързо ще се изнесе от града. Иначе щеше да спи в палатка. Пикапът му беше зареден догоре с бензин, а новият лъскав джет — здраво закрепен отзад, готов за подвизи. Оставаше да вземе каса бира по пътя и всичко щеше да мине страхотно.
Камионът и ремаркето привлякоха вниманието му, няколко километра след като излезе на шосето. Шърууд си имаше теория: повечето хора, които карат с ремаркета, са тъпаци. Разбира се, с изключение на него. Всички си мислеха, че като теглят ремаркета, значи за тях здравият разум и правилата за движение не важат.
Този тъпак беше спрял така, че ремаркето стърчеше и пречеше на движението. И, естествено, изобщо не си направи труда да си включи аварийните светлини. Преди да постъпи в полицията, Шърууд и представа си нямаше колко глупави хора има на този свят.
Спря патрулната си кола, включи светлинните сигнали и се обади по радиостанцията, че извършва рутинна проверка на водач на МПС. През уикенда на пътя щяха да загинат доста хора, но поне този идиот можеше да усмири, преди да е предизвикал катастрофа.
Шърууд си отбеляза наум, че номерата на камиона са от Джорджия, и поклати глава. Слезе от колата и отиде до вече отворената врата на шофьора. През цялото време държеше лявата си ръка на дръжката на пистолета. Спря на около метър и нещо от кабината. Хиляди пъти досега беше повтарял тази процедура.
— Някакъв проблем ли има? — попита той.
— Не, никакъв проблем — отвърна непознатият. Обичайната изнервеност на спрян за полицейска проверка шофьор.
Все пак Шърууд долови лекия му акцент. Не можеше да определи откъде е, но определено не беше южняшки.
— Документите за проверка, моля. — Мъжът веднага му ги даде, което по принцип беше добър знак. Шърууд огледа издадената в Джорджия шофьорска книжка, след което погледна към водача. Фотографията отговаряше на лицето.
— Откъде си, Дейвид?
— От Атланта — отвърна Хасан.
— Виждам от книжката… Питам те откъде си родом?
— О, извинявайте. От Гърция. — Хасан мислено благодари на ал Ямани, задето ги бе карал многократно да повтарят фалшивите си биографии.
Шърууд кимна и погледна към другите двама мъже в камиона. Нещо в човека на задната седалка му направи силно впечатление. Беше дребен, като тийнейджър, и се държеше доста нервно.
— Нарушение ли извърших? — Хасан се стремеше да отклони вниманието на полицая от изнервения учен.
„Чужденци“ — каза си Шърууд.
— Така не се спира.
— Съжалявам.
— Трябва да внимаваш, когато теглиш ремарке. Не можеш да пречиш на движението. — Шърууд възнамеряваше да го пусне само с устно предупреждение, но първо щеше да го накара да се поизпоти. — Изчакай в кабината, докато проверя книжката ти. Ще се върна след няколко минути. — Той отново хвърли поглед към пътника на задната седалка. В този имаше нещо странно, но не можеше да определи какво точно.
Шърууд тръгна към патрулната кола. Спря се за малко и запомни номера на камиона, след което опипа тежкия катинар на ремаркето. Катинарът и номерата от Джорджия му се сториха подозрителни. Тогава го осени една мисъл — за тъмната кожа на непознатите и техния акцент. Гърция не се намираше в Близкия Изток, но беше близо. Освен това Шърууд нямаше никаква представа с какъв акцент говорят гърците. Беше уморен, дежурството му започна в пет сутринта. Но все пак си спомни акцията, която федералните провеждаха за издирването на някакви чужденци в района на Атланта. Не можеше да си спомни конкретно чертите на заподозрените, но се сети, че единият от тях е доста млад за терорист.