Сянката на Бога

Хю разтри уморените си очи.

— От друг вид — каза той. — Донорство на ооцита. Отнема месец. Вашата сестра не беше ли от същите?

— Мисля, че да. Всъщност знам само, че е стояла доста. — Замълча и го погледна: — Защо според вас е отнемало толкова време?

Хю сви рамене.

— А… — изненада се сам той, — всъщност мисля, че знам. Знам! Хана ми го обясни. Първо, самият Барези настоявал за дългия престой. Хана ми каза, че в друга клиника, където била ходила, я задържали само първия ден, за поставянето, а после й дали инжекции и хапчета за вкъщи.

— Инжекции и хапчета?

— Трябвало да синхронизират тялото й с това на донора.

— Какъв донор?

— Донора на яйцеклетката. Нали така се нарича методът: „донорство на ооцита“ — Ласитър изглеждаше напълно озадачен. Хю въздъхна: — Понякога дадена жена… като Хана… не може да забременее. Защото яйцеклетките й са… твърде стари.

— Какво означава това?

— Ами… те ги получават наведнъж… говоря за жените… когато се родят. Знаете това, разбира се.

— Разбира се — излъга Ласитър.

— Та, от самото начало разполагат с всички яйцеклетки, които им е писано да имат. Само че с остаряване на жените, остаряват и яйцеклетките. И понякога се получават усложнения. Хромозомите се разиграват, появяват се генетични увреждания или яйцеклетките не могат да бъдат лесно оплодени. Методът е разработен за такива случаи. Защото жените като Хана могат да раждат, т.е. могат да износят дете. Някой като Барези взема яйцеклетка от млада жена — донора, — която после оплождат с… хм… със спермата на съпруга на Хана… и слагат така оплодената яйцеклетка в по-възрастната жена. — Изтощен от обяснението, Хю отпи дълга глътка, изплакна с питието устата си и с наслада преглътна.

— Значи… биологически казано… това дете не е на тази жена.

Хю забарабани с нокти по ръба на тумбестата чаша.

— Позволявам си да не се съглася. Биологически погледнато детето е нейно. Тя го износва, ражда го и започва да го гледа. Но в генетичен аспект те нямат нищо общо, защото цялата ДНК е дошла от съпруга и донора. Струва ми се, че Хана се безпокоеше от това.

— Защо ми го казвате?

— Ами хлапето не е приличало много на Иржи, нали?

— Не знам — призна Ласитър. — Аз видях само снимка, на която детето беше още бебе. Вие двамата, предполагам… сте поддържали контакт.

— О, да. Цели две години си пишехме всяка седмица. После… престанахме. Тя ми изпрати снимка на малкия и… ами… предполагам, че е имал нещо общо с донора, защото не приличаше много на Иржи… не че той може да спечели конкурс за красота.

— И все пак не разбирам… защо е необходим цял месец…

— Заради инжектирането на хормони. Нали ви разказах. Жената, получила яйцеклетката… — обясни Хю с нежелание, — трябва да синхронизира, в смисъл, да промени своя месечен цикъл в съответствие с този на донора. А Барези имаше свои виждания за това.

— Ясно.

— Той настояваше да са му тук под ръка през целия месец… макар в другите клиники да не е така. Той задържаше дори местните пациенти. Обичаше да следи хормоните им изкъсо. Освен това не му харесваше, че някои от тях летят със самолет — твърдеше, че това било грешка, тъй като имало нещо, свързано с въздушното налягане.