Костите на Мерлин
- Автор: Сейберхэген Фред
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Костите на Мерлин». Краткое содержание книги:
— ИЛЕЙН. ДОКТОР БРУСЪН. ВЕДНАГА ТИЧАЙ КЪМ ЛИНЕЙКАТА, ДОКАТО ОЩЕ МОЖЕШ. ПОДКАРАЙ Я!
— Млъкни! — кресна тя, внезапно озовала се на ръба на пълната паника. Заблъска с юмруци по облегалките на мекото, удобно кресло. — Млъкни, млъкни, млъкни!
Фишър обаче нямаше никакво желание да млъква. Продължи безмълвно да я тормози — на екрана се нижеха изречение след изречение, които настояваха Илейн да подкара линейката. Каза й също, че щял да отвлича вниманието на врага, докато тя изтича навън и се качи в колата.
— ВРАТИТЕ НА МИКРОБУСА ОТКЛЮЧЕНИ ЛИ СА?
— КОГАТО ГО СТИГНЕШ, ЩЕ СЕ ОТКЛЮЧАТ. КЛЮЧОВЕТЕ СА ВЪТРЕ.
Когато огледа за последен път стаята на охраната, тя забеляза, че последните думи на Фишър са заменени от:
Най-накрая, като едва ли знаеше какво прави, но си мислеше, че нищо няма да постигне, ако само си стои там, тя се измъкна от стаята на охраната и отново се промъкна по тъмния коридор.
После успя някак да се измъкне и извън сградата — през една врата, която при отваряне изскърца ужасно, и притича през паркинга, където се почувства ужасно на показ под сиянието на лампите — то й изглеждаше страховито.
Нейната кола беше там, но кошмарно далеч. И, както Фишър я бе предупредил злокобно, освен това не беше и бронирана. Пък и никога нямаше да успее да изтича чак толкова далеч, преди да… а микробусът бе близо, голям и солиден, и вдъхваше сигурност.
Посред уплашения си задъхан бяг Илейн се огледа към прозорците на лабораторията си — самотни светлинки сред тъмната стена като обложка на някоя видеокасета или холодиск с готически филм.
Бягайки с всички сили, чувствайки се отвратително на показ, най-накрая тя притърча отзад до микробуса и протегна ръка към дръжката на предната врата. Тук никой не можеше да я види от сградата.
В мига, когато се показа иззад ъгъла, тя хвърли още един поглед назад и нагоре и съзря очертанията на мъжки силует — сигурно Мордред или някой от неговите помощници убийци — на единия от прозорците й.
Вратата, през която току-що се бе измъкнала, се захлопна с трясък и тя се сепна. Стъпки — стъпки на тичащ едър мъж — затупкаха по паважа. Някой бе хукнал след нея.
Ридаеща, почти заслепена, Илейн почувства, че пръстите й стискат дръжката. Почти нищо не виждаше, докато се опитваше да надникне през тъмните и зацапани от дъжда стъкла на колата, дори и когато залепи чело на стъклото. За миг й се стори, че вижда навън призрачни човешки фигури — може би служителите на паркинга — и в следващия вече не бе сигурна дали те не са й се привидели.
Отвори вратата и въздъхна облекчено, когато разбра, че Фишър й е казал истината и тя не е заключена. Метна се в мрака на вътрешността, затръшна вратата и бутна ключа, който би трябвало да заключи всичко.
Отнякъде в дъното идваше слабо сияние: разбира се, компютърен екран.
Навън самотните забързани стъпки кънтяха все по-близо, фигурата изникна и пресече осветеното пространство. Беше едрият еднорък мъж, когото Мордред наричаше Трейн.
Ключовете бяха на таблото, както бе обещал Фишър. Моторът, слава Богу, мигом изрева. Без да се занимава с такива глупости като предпазни колани или фарове, Илейн натисна газта и микробусът подскочи напред — май силата на мотора под нейно командване бе наистина достойна за линейка.
Трейн — бледоликата му, набита фигура се изпречи почти точно срещу микробуса — отскочи встрани, и в същото време измъкна нещо от висящия на колана му кобур. Миг по-късно дъжд от гилзи заудря колата, но скритата броня не им позволяваше да проникнат вътре. Илейн подкара в кръг, като се опитваше да види по-ясно познатия изход. Там си беше. В отчаяние тя подкара право към него, пренебрегвайки факта, че бариерата е спусната.
Бариерата скочи нагоре като по магия в мига, в който Илейн я доближи плътно. Надяваше се, като връхлети, да я строши, щом нямаше друг начин.
Празната будка на охраната се стрелна покрай нея.