Пробуждане
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пробуждане». Краткое содержание книги:
Най-добре беше да го направи веднага, докато Люк още си внася багажа и окачва палтото си на закачалката. Едва ли щеше да отиде от вратата направо до прозореца.
Стискайки зъби, Антъни пристъпи напред. С бърза крачка стигна до гаража, едва удържайки се да не хвърли поглед през рамо и очаквайки всеки момент Люк да се развика: „Хей, ти! Спри! Спри веднага или ще стрелям!“.
Нищо подобно обаче не стана.
Необезпокояван от никого, той стигна до улицата и бързо се отдалечи.
4.30 следобед
„В спътника има два миниатюрни радиопредавателя, захранвани от живачни батерии, не по-големи от обикновени батерии за фенерче. Всеки предавател разполага с четири канала за едновременно предаване.“
Над стойката на телевизора в хола, до лампата с бамбуков абажур, имаше цветна снимка, поставена в рамка също от бамбук. На нея се виждаше смайващо красива червенокоса жена със сватбена рокля. До нея, облечен в сив фрак с жълта жилетка, бе застанал Люк.
Той се приближи до снимката и изучаващо впери поглед в Елспет. Спокойно би могла да бъде кинозвезда. Висока и елегантна, с пищна фигура. „Какъв късмет съм имал!“, каза си той.
Къщата обаче не му хареса толкова. Когато я видя отвън с плъзналия по колоните бръшлян, гледката стопли сърцето му. Но всичко вътре бе остри ръбове, блестящи повърхности и ярка боя. Бе прекалено спретната. Изведнъж разбра, че обича да живее в къща, в която книгите падат от полиците, кучето се е проснало да спи на дивана в хола, по полираната повърхност на пианото се виждат кръгчета от чашки, а детското колело седи, обърнато в средата на алеята към гаража, и се налага да спреш, да го отместиш и чак тогава да вкараш колата вътре.
В тази къща нямаше хлапета. Нямаше и куче. С една дума — нямаше кой да я разхвърля. Приличаше на реклама в женско списание или пък на декор за някоя евтина комедия. Остана с впечатление, че хората, появяващи се из тези стаи като на сцена, са нищо друго, освен актьори.
Люк започна претърсването. Убитозелена папка — би трябвало да я намери лесно. Освен ако не е извадил съдържанието, а самата папка да е изхвърлил. Седна на бюрото в кабинета — своя кабинет — и разрови чекмеджетата. Не намери нищо особено.
След това се качи горе.
Остана няколко секунди неподвижен пред огромното легло в спалнята, покрито с жълто-сини завивки. Трудно му бе да повярва, че всяка вечер си е лягал в това легло заедно с онази умопомрачителна хубавица от снимката.
След това отвори гардероба и зяпнал от приятна изненада, прокара поглед през закачалките с какви ли не скъпи костюми, копринени и памучни ризи, сгънати отгоре купчини пуловери и светещи до блясък обувки по стелажите отдолу. Носеше този откраднат костюм вече двайсет и четири часа и за миг се изкуши за пет минути да си вземе един душ и да се преоблече в нещо наистина свое, но устоя. Нямаше никакво време.
Претърси къщата основно. И където и да погледнеше, научаваше по нещо за себе си и Елспет. И двамата обичаха Глен Милър и Франк Синатра, и двамата обичаха да четат Хемингуей и Скот Фицджералд, и двамата пиеха „Дюърс“ скоч, и двамата си миеха зъбите с „Колгейт“. Елспет харчеше доста пари за скъпо бельо, разбра той, ровейки се в гардероба й. Самият Люк сигурно обичаше много сладолед, защото хладилникът бе пълен с него, а талията на Елспет бе толкова тънка, че едва ли изобщо ядеше каквото и да било.
Накрая се предаде.
В едно от чекмеджетата намери ключовете на крайслера в гаража. Щеше да отиде до базата и да потърси там.
Преди да излезе, взе пощата и запрехвърля пликовете в движение. Всички бяха официални писма, сметки и тем подобни. Отчаяно търсейки някаква нишка, той отваряше всеки плик, прехвърляше съдържанието набързо, след което го пъхаше най-отдолу.
Така попадна на писмо от лекар от Атланта.
То започваше така:
„Уважаема госпожо Лукас,
Относно рутинните прегледи, на които се подложихте, щастлива съм да ви уведомя, че резултатите от пробите са готови и в тях няма нищо необичайно.
Обаче…“
Тук Люк спря да чете. Нещо отвътре му подсказа, че няма навик да чете чужда поща. От друга страна, ставаше дума за жена му в края на краищата, а на това отгоре и тази дума „обаче“ му прозвуча твърде зловещо. Може би има някакъв проблем, за който трябва да научи веднага.
Люк мина на следващия абзац.