Пепел [bg]

– Ами, да. Питър и аз... ние си говорим. – От начина, по който Сара изрече тези думи, Алекс заключи, че двамата правеха нещо повече от това, а в такъв случай Тори щеше да остане доста разочарована.

– А какво трябва да направиш, за да получиш разрешение да напуснеш града? – попита Алекс.

– Но защо някой ще иска подобно нещо?

– Ами – запъна се объркано Алекс – ако искаш да потърсиш семейството си? Тоест, ако аз исках да го направя.

– О, никога няма да ни разрешат. Щом са ни хванали, ще ни задържат.

Рул, помисли си Алекс, беше като реклама на инсектицид: хлебарките влизат вътре, но никога повече не излизат.

– И нямаш нищо против?

– Разбира се – отвърна Сара. – Нямаме много други възможности.

Това я накара да си спомни нещо, което Лена бе казала и което ù се бе сторило безсмислено.

– Това ли значи да си Избран? Същото като Пощаден?

– Не. Ставаш Избран, когато някой те вземе.

– Някой да те вземе?

– Да. – Пауза. – Някой мъж.

– Мъж ли?

– Да. Когато един мъж реши, че иска да... нали знаеш...

– Какво? – възкликна Алекс по-високо, отколкото бе възнамерявала. – Дават ни на някой мъж? Да живеем с него?

– Но това не включва възрастните – изтъкна съобразително Сара. – Дават ни на мъже на нашата възраст. Някой от тях си избира една от нас и ако Съветът даде съгласието си, тогава отиваш да живееш при него. Получаваме своя собствена къща, което е много по-добре от тук. Всъщност идеята е да живеем заедно и да се опознаем. – Последва пауза. – Прилича на онази традиция при амишите. Само че ние трябва да живеем заедно, а не просто да спим в едно легло.

Нито едно от двете не звучеше добре.

– Ама ти сериозно ли? Май говориш сериозно. А ние трябва ли... ако някой ни избере, очакват ли от нас да спим с него?

– Стига да искаме. Това е нещо нормално. Разбира се, не от самото начало... – запъна се Сара. – Никой не ни кара насила. Но, да. Нали все пак тъкмо това правят хората, които живеят заедно.

„Не, това правят хората, които се обичат. И дори да те заключат в дома на някой мъж, пак не могат да те накарат да изпиташ това чувство.“

– И вече са го правили с някои момичета? Не са минали повече от няколо месеца.

Усети, че Сара кимна.

– Мисля, че го правят отдавна. И доколкото знам, все още никой не е пожелал да се върне. Съветът твърди, че имаме право на това, но досега няма такива случаи. И все пак замисли се само. Получаваш собствена къща. Сам си определяш правилата, или поне в известна степен. Не че можеш да ходиш, където си поискаш, но и бездруго извън Рул не е безопасно, така че кого го е грижа?

Боже, каквото ще да приказваше Кинкейд, но това наистина беше секта.

– И досега никое момиче не е отказало?

– Всъщност Лена се притесняваше, че един конкретен човек може да я попита. – Сара въздъхна. – Добре де, става дума за Питър.

– Мислех, че Тори харесва Питър.

– Тори ли? – изсумтя Сара. – Питър не проявява никакъв интерес. Но Грег е направо луд по нея. Но е малко странно, не мислиш ли? Все едно седмокласник да покани на среща някоя колежанка.