Ритуали на съзряването
- Автор: Бътлър Октавия
- Серия: Ксеногенезис #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-244-8
- Переводчик: Владимир Полеганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ритуали на съзряването». Краткое содержание книги:
във Феникс. Беше дребна, тъмна жена с права черна коса, която щеше да се
влачи по земята, ако не я носеше вързана. Тя и съпругът ? бяха азиатци от
място, наречено Южна Африка.
– Мъжете тръгнаха след тях. Но не мисля, че са се върнали.
– Много ли са нападенията?
– Прекалено много. И стават все повече.
– Защо?
– Защо ли? Ами защото сме дефектни. От твоите хора го знаем.
За първи път я чуваше да говори с такава горчивина.
– Преди нападенията не бяха чак толкова много.
– Хората тук таяха някаква надежда, когато беше малък. Бяхме по-трудна
мишена. И… нашите мъже още не бяха започнали да нападат другите селища.
– Мъжете от Феникс правят това?
– Човечеството се самоунищожава от скука, безнадеждност, огорчение…
Изненадана съм, че сме оцелели толкова дълго.
– Ти ще заминеш ли за Марс, Йори?
Тя го гледа в продължение на няколко секунди.
– Значи, е истина?
– Да. Трябва да разчистя пътя. След това човечеството ще си има свое
място.
– И какво ще правим с това място?
– Ще се трудите здраво и няма да му позволявате да ви убие. Ще можете да
живеете там, след като съм го подготвил, но няма да ви е лесно. Ако не
внимавате и не работите заедно, ще измрете.
– Ще можем ли да имаме деца?
– Това не мога да уредя. Ще трябва да позволите на оолои да го направи.
– Но ще стане!
– Да.
Тя въздъхна.
– Тогава ще замина. – Отново го изгледа. – Кога?
– След години. Но някои от вас ще заминат по-рано. Някои от вас ще трябва
да видят и разберат това, което правя там, за да знаете от самото начало
как работи новият ви свят.
Тя го наблюдаваше безмълвно.
– Ще ми трябва и помощ за другите бунтовници – каза ?.
Напрегна се за момент в опит да вдигне ръка, да разхлаби възела, в който
се бе превърнало тялото му. Все едно беше забравил как да се движи. И все
пак това не го притесни. Знаеше, че само се опитва да забърза неща, които
нямаше как да бъдат пришпорени. Можеше да говори. И това беше достатъчно.
– Сигурно изглеждам много по-малко човешки отпреди – продължи. – Няма да
мога да говоря с хората, които ме познават в предишния ми вид. Не искам
да стрелят по мен или да трябва да ги заплашвам. Необходими са ми хора,
които да говорят с останалите човеци и да ги съберат.
– Грешиш.
– Какво?
– За това ти трябват основно оанкали. Или възрастни конструкти.
– Но…
– Трябват ти такива, които няма да бъдат застреляни на място. Нормалните
хора стрелят по оанкали само погрешка. Трябват ти хора, които никой няма
да превърне в затворници, чиято дума не значи нищо. А човешките същества
правят точно това тези дни. Застрелват мъжете. Отвличат жените. Ако се
чудиш какво да правиш, нападни съседите.
– Толкова ли е зле?
– И повече.
Той въздъхна.
– Ще ми помогнеш ли, Йори?
– Какво искаш да направя?
– Да ме съветваш. Ще имам нужда от човеци, които да ме съветват.
– От това, което съм чувала за нея, майка ти трябва да е един от тях.
Той се опита да разчете замръзналото ? лице.
– Не знаех, че знаеш коя е.
– Хората говорят разни работи.
– Значи, съм си избрал добър съветник.
– Не знам. Не мисля, че бих могла да напусна Феникс. Освен с групата,
която ще замине за Марс. Обучила съм и други, но съм единственият доктор
по образование тук. Шегувам се. Психиатър съм. Но поне имам формално
образование.
– Какво е психиатър?
– Доктор, чиято специалност са психическите заболявания. – Тя се засмя
горчиво. – Оанкалите твърдят, че тези като мен са се занимавали с
разстройства, които са много по-органични, отколкото сме могли да
установим.
Акин не каза нищо. Имаше нужда от някого като Йори, който познава
бунтовниците и който видимо не се страхува от оанкалите. Но тя трябваше
сама да убеди себе си. Трябваше да осъзнае, че да помогнеш на
човечеството да се премести в новия си свят, е много по-важно от това, да