Изпепелени

– Това е достатъчно. Повече или по-малко.

Вижда дупка на върха на развалините.

– Излизай! – изкрещява той. – Излизай, който и да си!

Иска му се да имаше пушка, която да размаха във въздуха. Би било добре да можеше да създаде у онзи, който се крие долу, впечатление, че пръстът му е на спусъка и няма да се поколебае да го натисне. Оръжията са важни за него и ако трябва да бъде честен, би искал да можеше да си ги върне. Не е сигурен как се чувства. Сякаш е загубил себе си – цялото си усещане за посока и цел. В момента е просто тук – заедно с Хелмут.

Брат му не може да го остави насаме. Той го мрази и се нуждае от него, мрази и себе си затова, че се нуждае от него.

Той извиква отново, но отговор все така няма. Отстъпва назад и решава да почака малко.

Точно когато решава, че там няма никой, се чува звук от боричкане и една мъжка глава се появява от дупката наблизо.

– Ел Капитан? – казва мъжът, премигвайки на слабата светлина.

Той забелязва Хелмут над рамото на Ел Капитан. Двамата изглеждат доста поочукани, но и мъжът не изглежда по-добре, освен това е пребледнял. Изглежда, се страхува от Ел Капитан. Страхът му вдъхва сили на Ел Капитан, на когото понякога му липсва времето, когато се страхуваха от него.

– Кой си ти?

– Името ми е Горс – отвръща мъжът.

– Това име ми е познато – казва Ел Капитан. – Братът на Фандра?

Мъжът се поколебава, после кимва и поглежда зад Ел Капитан и от двете му страни. Срастванията на Горс вероятно са някъде под палтото му, което се издува над едното му рамо. Кожата на ръцете му е лъскава, сякаш е бъркал в огън, за да извади нещо от него.

– Чух, че си в града с Брадуел – очевидно Горс би се чувствал в по-голяма безопасност, ако и Брадуел беше тук.

– Трябва да се срещнем тук. Той избра това място. Мислеше, че тук ще е по-добре и по-безопасно. Колко човека има там долу?

– Само двама сме – повдига вежди Горс.

– Имаш ли нещо против, ако почакаме Брадуел заедно с вас?

Горс не е сигурен. Той поглежда надолу и след това отново към Ел Капитан.

– Имам добри новини за теб, Горс – казва Ел Капитан.

– Така ли? Какви?

– Фандра.

– Какво за нея? – той поглежда Ел Капитан с подозрително присвити очи.

– Тя е жива. Някак е успяла да оцелее навън и оцелелите от „Лудия Джон-Джон“ са я взели със себе си. Добре е.

– Не ме лъжеш, нали?

– Сам я видях – отвръща Ел Капитан. – Има дълга, руса коса. Спаси ни задниците там.

– Спаси ни задниците – повтаря Хелмут.

– Не е нужно да приемаш думите ни на доверие – казва Ел Капитан. – Както вече казах, Брадуел идва насам. Можеш да го попиташ сам.

Горс хвърля поглед към Ел Капитан и Хелмут и след това нещо зад тях привлича вниманието му.

– Няма да се наложи да чакате – казва той.

Ел Капитан се обръща. Брадуел се изкачва по развалините. Той вижда Горс и извиква:

– Хей, Горс! Чу ли новината?

Ел Капитан поглежда отново към Горс:

– Видя ли? Казах ти, че той ще го потвърди.

Горс сигурно иска да го чуе с ушите си. Той се прави, че не е разбрал:

– Новината ли? Каква новина?