Рекет

Само Сам можеше да се досети, че чорапите трябваше да са чисто бели, плътни и със стегнат ластик. Само той можеше да се досети, че за една жена, която вечно не успява да смогне с прането, новите чорапи бяха едно малко, но изключително удоволствие.

Можеше да заплаче или да се засмее. Не стори нито едното, нито другото. Реши, че най-добре ще е да отиде веднага при Крик и да приключи с въпроса.

Когато влезе в кабинета му, той не погледна към нея, макар много добре да знаеше, че тя е вътре.

— Все още ли имам работа? — попита директно Сонора.

Крик бавно вдигна поглед към нея. Ако беше очаквала да го види състарен за една нощ или побелял от тревога, трябваше да се разочарова. Беше си същият — самоуверен и излъчващ заплаха.

— Затвори вратата.

Сонора се подчини и повтори:

— Все още ли се водя на работа?

— Седни.

— Не и докато не отговорите на въпроса ми.

Забеляза леката усмивка, изкривила ъгълчетата на устните му, и разбра, че е ядосан и в същото време възхитен от смелостта й. Липсваше й предишната близост помежду им.

— Дали си все още на работа или не, зависи от две неща. Първо, разследването не потвърди да имаш пръст в падането на Джак ван Оуен от покрива, нито пък че си стреляла по него. Напълно си чиста. Само че ще трябва да си поприказваме. Това е второто — ще взема решение след нашия разговор. Сега ще седнеш ли, детективе?

— Да, сър, мисля, че ще го направя.

Крик се облегна назад и се наслади на драматичната пауза, после започна:

— Трябваше да се откажеш, Сонора. Ти ме подведе.

Гневът отново се надигна в гърдите й:

— Вие ме подведохте, сър.

— Аз те отстраних от случая.

— Без основателна причина, смея да твърдя. Или може би причината ви е била твърде основателна.

— Никога няма да повярвам, че Джак ван Оуен е имал нещо общо с онази касапница.

— Този човек не беше Джак ван Оуен, когото вие познавахте, сър, а онова, в което се беше превърнал, след като куршумът е заседнал в мозъка му.

— Но той получи този куршум, докато изпълняваше служебния си дълг.