Падане

Бош се опита да си ги представи в дома им в Дейтън. На различни етажи, свързани по телефона с човек, когото никога не са виждали. Преди двайсет и две години бяха изпратили дъщеря си в колеж в Лос Анджелис. За да не се върне никога повече.

— Аз имам въпрос — рече госпожа Прайс. — Момент, моля.

Бош чу как тя оставя слушалката и плаче. Накрая заговори съпругът й:

— Детектив, благодаря ви, че не сте забравили за дъщеря ни. Сега ще затворя, за да сляза долу при жена си.

— Разбирам, сър. Сигурен съм, че скоро ще поговорим отново. Дочуване.

Госпожа Прайс вече се бе взела в ръце и попита:

— По новините казаха, че полицията преглежда снимки и видеозаписи на жертвите. Няма да ги покажат по телевизията, нали? Нали няма да покажат Лили?

Бош затвори очи и притисна телефона до ухото си.

— Не, госпожо, това няма да се случи. Снимките са доказателствен материал и няма да бъдат публикувани. Може да дойде момент, когато да бъдат използвани в съда. Но ако това стане, обвинението ще обсъди въпроса с вас. Или аз ще го направя. Ще ви държим в течение за всичко. Бъдете сигурна.

— Добре, детектив. Благодаря ви. Знаете ли, никога не съм помисляла, че този ден ще настъпи.

— Да, госпожо, наистина мина много време.

— Имате ли деца, детектив?

— Дъщеря.

— Дръжте я близо до себе си.

— Да, госпожо. Ще го направя. Скоро ще ви се обадя отново.

Бош затвори.

— Как мина?

Той се завъртя на стола си. Не беше усетил кога Чу се е върнал в кабинката.

— Горе-долу като всеки друг път — каза той. — Още две жертви…

— Да. Къде са те?

— В Дейтън. Какво става с другите?

— Всички се канят да си вървят. Мисля, че са видели предостатъчно за днес. Наистина е ужасно.

Бош кимна и отново погледна часовника на стената. Денят бе дълъг, почти дванайсет часа за него. Чу говореше за другите екипи, които работеха по разследването и през последните шест часа бяха преглеждали видеозаписите с изтезанията и убийствата.

— И аз смятам да си тръгна, Хари, ако нямаш нищо против.

— Разбира се. Аз също трябва да се прибирам.

— Мисля, че сме в добра форма за утре, нали?

В девет сутринта имаха среща с окръжния прокурор, за да изложат случая и да поискат повдигане на обвинение срещу Харди за убийството на Лили Прайс. Бош се завъртя и постави ръка върху дебелата папка с докладите, които щяха да дадат на прокурора. Така наречения пакет.

— Да — рече той. — Мисля, че сме готови.

— А, добре тогава, аз се махам. Ще се видим сутринта. Тук ли ще се срещнем?

— Да.

Чу си падаше по раниците. Метна нещата си през рамо и понечи да излезе.

— Хей, Дейвид — каза Бош. — Преди да си тръгнеш…