Лейди КАЛИГУЛА
- Автор: Браун Ласе
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: ИК "БАРД" ООД
- ISBN: 978-954-585-870-3
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Лейди КАЛИГУЛА». Краткое содержание книги:
Целият град говореше за убийството. То имаше всички съставки, необходими да направят красивия и страстен гладиатор идол на момичетата и по-възрастните жени, които се възбуждаха от фантазията, че бяха могли да са на мястото на дамата, заради която героят ще се изправи на арената лице в лице със смъртта. Билетите за смъртоносната схватка бяха продадени за минути. За часове портретът му от плакатите на амфитеатъра на Фламиний бе копиран на малки свитъци и глинени плочки от краснописците и се продаваше из целия град.
С активното съдействие на скаутите слуховете срещу Калигула бяха отхвърлени като гнусни партизански опити да се очерни императорът. Преди залез слънце агентите на боните докладваха на Катег и неговите републиканци, че ако продължат с клеветническата кампания, трябва да очакват жесток ответен удар. Квестор Лициний Сцевола се върна от централата на градската кохорта и потвърди, че префектът на града е закрил случая веднага щом са го уведомили за изхода от процеса на Горан в гладиаторската школа. Изправени пред тези неприятни факти, републиканците трябваше да преглътнат горчивата хапка на поражението на фронта на връзките с обществеността, но преповториха тайната си клетва да свалят императора. Приготвиха подправеното писмо, което представяше лъжливи мотиви за отмяната на договора с Британия от страна на Сервилий, и патрицият Цецилий Курий отиде в сградата на съсловието на конниците и го скри сред другите документи, за да бъде намерено по-късно.
На стъмняване Муций се промъкна в двореца, за да се срещне с Друзила.
– Ама че ден, ама че ден... – оплака се задъхан сводникът и целуна ръката ѝ.
– Забъркаха ли те в разследването? – попита принцесата, която бе уведомена от брат си за всички обстоятелства и за имената на въвлечените, но не знаеше, че Муций и Месалина са част от трагичната случка.
– Да, разбира се – отвърна сводникът. – Агентите на градската кохорта смятат, че куртизанка е в основата на мотивите за убийството на Сервилий, и ме разпитваха заедно с няколко колеги, опитваха се да изтръгнат името ѝ.
Друзила му хвърли предизвикателна усмивка.
– А ти знаеш ли го?
Муций поклати глава и пак ѝ целуна ръка.
– Обвързан съм от свещена клетва, Друзила. Дори и да знаех името ѝ, не бих могъл да го разкрия. Няма мъчения, нито достатъчно големи суми пари, които могат да ме превърнат в предател на собствените ми вярвания.
Принцесата кимна.
– Ти си добър човек, Муций.
Сводникът се поклони, като придържаше големия византийски болтус на главата си.
– Твоята оценка е голяма чест за мен – заяви тържествено.
– Говори ли със Скавър и Катег?
– Само със Скавър. Той е потресен от смъртта на Сервилий и е отложил вечерята. Ще се свърже с мен след иди.
– Хмм... Някакви други начини за контакт с Катег?
– Трябва за няколко дни да се покрия... – каза Муций със смирено изражение.
– Разбирам... – отвърна принцесата. – Как е Бризея? Все още ли е при сестра ти?
– Да, добре е. Още два дни да се лекува при мен и ще ти я върна в по-добро състояние отпреди.
– Кажи ѝ, че ми липсва.
– И ти ѝ липсваш.
– Защо не дойдеш в двореца след нони, за да гледаш последния епизод от пиесата ми.
– На сцената в Аполоновата библиотека?
– Да. Входът е свободен за всички.
– Охо! Ще е претъпкано.
– Запазила съм първите редове за приятели.
– Хмм... Смятам, че е по-добре да остана незабележим в тълпата. Не бива да демонстрираме точно сега приятелството си.
Друзила се усмихна.
– Византиец докрая, а, Муций?
Сводникът също ѝ се усмихна и кимна. Излезе от двореца, качи се на носилката си и нареди на носачите да го отнесат бързо на Авентин.