Преследвачът

— Обясни ми, Карол.

Тя се почувства като златна рибка в чаша вода и си пое дълбоко въздух. Искаше да привлече вниманието му, но сега не беше съвсем сигурна дали това й харесва.

— Помня какво ми каза преди два дена за интервалите. — После затвори очи и го цитира: — При повечето серийни убийци склонността е времето между действията да намалява драматично. На първо място точно фантазиите им отприщват убийствата, а реалността никога не съвпада с тях. Няма никакво значение колко усъвършенстват изпълнението на престъпленията си. Но колкото по-крайни стават, толкова повече се притъпява чувствителността им. И съответно нараства нуждата им от стимули, за да получат сексуалната тръпка, която им носи самото убиване. Така че, логично е, убийствата да зачестяват. Шекспир май беше казал: „Апетитът идва с яденето.“ Права ли съм?

— Забележително! — въздъхна Тони. — И визуалната ти памет ли е толкова добра, колкото слуховата?

Ядосана, тя отвори очи.

— Опасявам се, че само слуховата. Както и да е, когато прочетох пасажа в профила ти, където предполагаш, че той може би работи с компютри, нещо ми щракна. Въпросът, който не си формулирал точно, но очевидно те е тормозил, е, защо интересът му към видеокасетите не е намалял с течение на времето?

Тони кимна. Въпросът, който повдигаше Карол, беше съществен и точно това го притесняваше. Търсеше отговор, който би задоволил и двамата. Като опипваше почвата, той каза:

— Предполагам, защото първата видеокасета е успяла да го задържи емоционално устойчив две седмици. Но той вече е започнал да дебне втората жертва и удобният момент е настъпил, преди да е бил действително принуден да убие отново. Просто не е могъл да устои на възможността, която му се отдала и е била толкова съвършена. След това осъзнава, че е оставил осем седмици между убийствата, и решава, че този период ще стане традиция. Дотук очевидно видеокасетите му позволяват да го поддържа постоянен. Може би сега това ще се промени.

Карол поклати глава.

— Звучи приемливо, но не съм убедена.

Тони се ухили.

— И слава богу, че е така. И аз не съм убеден. Трябва да има по-добро обяснение, но не знам какво е.

— До каква степен си запознат с компютрите?

— Знам къде е бутонът за включване и изключване и как да използвам програмните продукти, с които ми се налага да работя. Но от там нататък съм пълен профан.

— Е, това ни прави двама. Брат ми обаче е компютърен гений. Партньор е в търговска къща за софтуерни продукти и по-специално създаването на игри. Техниката, с която работи, е последната дума на модата. В момента той и партньорът му разработват системи на по-достъпни цени, които ще позволят на играещите да вкарат собствените си образи в играта, с която се забавляват. С други думи, вместо суперменът на екрана да е Арни, който винаги се справя с лошите в „Терминатор — 2“, това би могъл да бъде Тони Хил. Или Карол Джордан. Факт е, че вече има такава техника и програмни продукти, които позволяват човек да разгледа внимателно видеолентата и да вкара образите в компютъра. Мисля, че ги наричат цифрови образи. Както и да е, веднъж след като ги имаш в компютъра си, можеш да ги направиш точно така, както искаш. Можеш да включиш и снимки или откъси от други видеокасети. Или да наложиш отгоре допълнителни неща. Когато за пръв път получиха оригиналната техника преди шест месеца, Майкъл ми показа резултатите от тази последователност и съгласуване, които сам бе направил. Първо бе заснел малко от конференцията на консерваторите и вкара в компютъра, освен техните образи и секс наръчник от друга касета. Бе избрал всички онези прочути лица на министри от правителството, докато произнасяха речите си, и ги бе комбинирал със секс сцените. — Тя се изсмя при спомена за картинката. — Беше малко недодялано като качество, но повярвай ми, никога не си виждал Джон Мейджър и Маргарет Тачър да го дават така добре. Това придава съвършено нов смисъл на израза „празнословна помпозност“.