Последната тайна на Дома Господен
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Yusuf Khalifa #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545856602
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна на Дома Господен». Краткое содержание книги:
Прехвърляйки мост над хилядолетията — от библейски Йерусалим и кръстоносните походи до концлагерите и убийствата в наше време в ивицата Газа; от катарските еретици до шифровани средновековни ръкописи и отдавна загубено съкровище, — „Последната тайна на Дома Господен“ е главозамайващо приключение, написано от майстор
— Вече им казах всичко и ти го казвам и на теб сега: направихме го ей така. Разбираш ли? Това е. Няма друго. Ако не ми вярваш, откарай ме и ме дай на съд.
Той впери дързък поглед в Бен Рои, след което се загледа в телевизора, където двама мъже се биеха и се търкаляха в нещо като локва черно масло. Бен Рои погледна първо бележките си, след това възрастната жена, а накрая нотариалните актове по стената. Знаеше, че го лъжат, разбираше го по напрежението в раменете на младежа, по нервните отсечени дръпвания от цигарата. Но и арабинът беше разбрал, че и детективът блъфира, че стреля в тъмното и че не разполага с никакви доказателства за лъжата му. Можеше да го арестува и да го разпита както се полагаше, да го разпитва до безкрай; и пак нямаше да стане. Щеше да се придържа към версията си от 1990-а, както сега. Нямаше да изтръгне от него нищо. Освен ако…
Бен Рои бавно се изправи, отиде до телевизора и го изключи. Изобщо не се гордееше с това, което щеше да направи, но не виждаше друг начин.
— Мога да стъжня живота на братовчед ти.
Младежът затаи дъх.
— Вече го чакат две години за съучастие. Ако обаче му предявя обвинение за доставка на дрога, ще станат пет или шест. А може и повече. Дали ще го понесе?
— Шибан гадняр!
Бен Рои стисна зъби. Не му бяха приятни тези игри, никога не бяха му били приятни, даже след смъртта на Галия, когато да наранява палестинците се беше превърнало в основна повеля на съществуването му. Но след като вече беше започнал, трябваше да стигне до края.
— Шест години в „Ашкелон“ — сложи той най-силния си коз на масата. — Шест години с изнасилвачи, убийци и манафи. И те са ангелчета в сравнение с пазачите. Страшна работа, Майди. Не съм сигурен, че Хани ще го понесе. Е, сега искаш ли да ми кажеш защо подпалихте апартамента?
Старицата забеляза измъчената физиономия на сина си и заговори бързо, разтревожена, искаше да знае какво става. Младежът й отговори, без да сваля поглед от Бен Рои. Тялото му беше толкова напрегнато сякаш щеше да скъса колана, който го придържаше към инвалидната количка.
— Шибан, гаден израелец — изруга той.
Детективът не каза нищо.
— Шибано лайно.
Цигарата му беше догоряла до филтъра и той злобно я загаси в пепелника с трепереща ръка и напрегнати като въжета мускули. Погледна смачкания филтър, горчиво поклати глава, сякаш гледаше самия себе си, хвана колелата на инвалидната количка, прекоси стаята, остави пепелника върху телевизора и се върна при старицата. Настъпи продължително мълчание.
— Без да записваш — измърмори накрая.
Бен Рои кимна.
— И Хани? Ще го оставиш на мира? И няма да му навредиш?
— Имаш думата ми.
Младежът изсумтя презрително. Погледна Бен Рои, а след това пак заби поглед в пода.
— Платиха ми — промълви едва чуто.
Бен Рои пристъпи половин крачка към него.
— Кой?
— Чичо ми. Имаше бизнес връзки с някакъв човек в Кайро. Износ на плодове — портокали, лимони, такива работи. Този човек му се обадил и казал, че му трябва услуга. Искал този апартамент да изгори. Обещал, че ще плати добре. Петстотин долара. Но трябвало да стане бързо. Без въпроси. И затова чичо ми се обади.
— Ти познаваш ли го този от Кайро?
Майди поклати глава.
— Никога не съм го чувал. Чичо ми уреди всичко. — Вдигна ръце и започна да си трие очите. — Гад, Гец, нещо такова. Не беше египетско име.
Бен Рои си го записа в бележника.
— Ами чичо ти? Той къде е.
— Умря. Преди четири години.
Отвън се чу шум от метал, сякаш някой беше изритал тенекиена кутия. Бен Рои беше прекалено съсредоточен в разпита, за да му обърне внимание.
— Значи този Гад или Гец се обажда от Кайро и предлага петстотин долара, за да запалите апартамента на жената…
— Не знаехме чий е апартаментът. Просто ни даде адреса.
— И не каза защо? Не обясни нищо?
Младежът поклати глава.
— И това не ви ли се стори ненормално?
— Естествено, че ни се стори ненормално. Ама какво да направим? Да откажем? Парите ни трябваха.
Бен Рои го изгледа, отиде отново до леглото и седна.
— Значи той ви нарежда да запалите апартамента. И след това?
Младежът сви рамене.
— И тогава им казах същото. Отидохме в еврейския квартал. Зад сградата има алея; Хани остана да пази, а ние се качихме по улука, влязохме през прозореца отзад, заляхме всичко с бензин и го подпалихме. Някой ни забелязал, докато сме се катерили, подгониха ни и ни хванаха. Това е. Както им казах и тогава.