Въпрос на чест
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Въпрос на чест». Краткое содержание книги:
Място на действието: Вашингтон.
След „Войната в Залива“ единствения сериозен враг е Саддам Хюсеин. Саддам планира отмъщение, и то толкова жестоко, че Съединените щати не могат да го игнорират… Отговорът трябва да бъде съкрушителен!
Джефри Арчър е майстор разказвач, автор на повече от десет романа, всички без изключение бестселъри. Член на Камарата на представителите. През 1992 г. е посветен от кралицата в звание „Пожизнен пер“.
— И какъв е резултатът? — тревожно попита Ал-Обайди.
— Убити са няколко граждани — отговори с безразличие главният администратор, — но сигурно с облекчение ще научите, че нашият обичан водач не е бил в града по това време.
— Това наистина е добра новина — въздъхна Ал-Обайди. — Значи е още по-наложително да се върна в Багдад колкото се може по-бързо.
— Вече получих потвърждение на самолетната ви резервация, Ваше Превъзходителство.
— Благодаря — изсумтя Ал-Обайди и погледна през прозореца към Сена.
Канук се поклони ниско.
— Ще имам грижата този път да ви посрещнат на летището, когато се върнете, Ваше Превъзходителство, и бъдете уверен, че ще се подготвим следващия път да ви посрещнем както подобава. А сега, ако ме извините, ще отида да ви донеса паспорта.
Ал-Обайди седна зад писалището си. Питаше се колко ли дълго щеше да остане ръководител на Отдела за защита на иракските интереси, след като Саддам научеше кой е спасил живота му.
Тони набра номера по частния си телефон.
Обади се заместникът на старшия надзирател, който потвърди в отговор на първия въпрос на Тони, че е сам. После изслуша втория му въпрос внимателно и след кратък размисъл отговори:
— Ако Долара изобщо е в този затвор, значи го охраняват по изключителен начин.
— Но в архива на окръжния съд е записано, че през нощта на 16-и юни е докаран при вас за излежаване на присъда.
— Може да пише всичко, но тук не се е вясвал — каза дрезгавият глас в слушалката. — И ще ти кажа, че от Съдебната палата в Сан Франциско дотук се стига за по-бързо от осем дни, освен ако не са се върнали към практиката да оковават престъпниците и да ги карат да извървяват разстоянието пеша. Знаеш ли… тази идея никак не е лоша — разсмя се той.
Но Кавали не се засмя.
— Добре, дръж си устата затворена и ми се обади в секундата, в която научиш нещо ново — нареди той и затвори.
Остана зад бюрото си цял час, след като секретарката му си тръгна в края на работния ден. Мислеше за онова, което трябваше да се свърши.
26.
Във вторник сутринта се състоя втората извънредна среща между външния министър и неговия заместник и обстоятелствата отново наложиха тя да стане по спешност. Този път въпросните обстоятелства се изчерпваха с неочакваното обаждане на президента, което буквално бе изстреляло двамата министри към двореца.
От няколкото телефонни обаждания в двете посоки тази сутрин Хана успя да долови единствено, че доведеният брат на Саддам се е обадил от Женева и от тази секунда насетне заместник външният министър направо бе забравил за доклада относно бомбардировката на сградата на „Мухбарат“ и бе изхвръкнал от кабинета си в такава паника, че бе зарязал секретната документация на бюрото си.
Хана остана на работното си място с надеждата да сглоби още малко от мозайката. По време на посещението на двамата министри в двореца тя продължи да преглежда материалите в архива. Знаеше, че вече разполага с достатъчно информация, за да запълни няколко кантонерки с папки в щаб квартирата на Мосад, но за съжаление нямаше с кого да се свърже.
Министрите се върнаха от двореца в късния следобед и заместникът не скри облекчението си, като видя, че Хана още не си е отишла.
— Искам да изготвя писмен доклад за онова, което бе решено тази сутрин при президента — каза той. — Затруднявам се да намеря думи, с които да изразя свръхсекретния характер на тази информация. Няма ни най-малко да преувелича, ако кажа, че ако това, което чуеш след малко, по някакъв начин стане публично достояние, и двамата ще изгнием в затвора, ако не ни се случи и нещо още по-лошо.
— Надявам се, господин министър — отговори Хана и сложи очилата си за по-внушително, — че досега не съм ви давала повод за подобни притеснения.
Министърът я изгледа втренчено, помълча и бързо започна да диктува:
— Президентът покани мен и външния министър на конфиденциална среща в двореца тази сутрин — сложи на тази паметна записка днешна дата. Баразан Ал-Тикрити, нашият доверен посланик в Женева, се е свързал през нощта с президента, за да го предупреди, че след седмици напрегнато проследяване е разкрил заговор на група ционисти, състоящ се в това да откраднат един сейф в Швеция и да го използват за нелегално проникване в Ирак. Сейфът е предстояло да бъде транспортиран до Багдад след вдигане на ембаргото, наложено с резолюция 661 на Съвета за сигурност към ООН. Президентът пожела на генерал Хамил да бъде дадена възможност да се справи с терористите — на Хана й се стори, че вижда раменете на заместник външния министър конвулсивно да потръпват, — а на външния министър бе наредено да разследва ролята в тази конспирация на един от неговите хора, а именно Хамид Ал-Обайди… Нашият посланик в Женева е научил, че Ал-Обайди е посетил инженерната фирма „Свенхалте АС“ в Калмар, Швеция, в понеделник, 28 юни, без това да му е било възложено от неговите началници. По време на тази визита е разбрал, че сейфът вече е на път за Багдад. След отиването до Калмар Ал-Обайди е преспал в Отдела в Париж, откъдето е имал всички възможности да информира Женева или Багдад за ционисткия заговор, но изобщо не е направил такъв опит… На следващата сутрин Ал-Обайди е отлетял от Париж и макар да се е качил на самолета за Йордания, още не е преминал границата. Президентът вече разпореди в мига, в който Ал-Обайди бъде забелязан на който и да било граничен пункт, да бъде арестуван и откаран направо при генерал Хамил в щабквартирата на Революционния команден съвет…