Книга на илюзиите
- Автор: Остър Пол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангел Игов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Книга на илюзиите». Краткое содержание книги:
Не мога. Не съм достатъчно силна, за да понеса подобно нещо. Опитвам се да го обгърна с ръце, но то е много голямо за мен, Дейвид, много е тежко и дори не мога да го вдигна от земята.
Затова няма да ти се обадя тази нощ. Ти ще ми кажеш, че е било нещастен случай, че вината не е моя и аз ще започна да ти вярвам. Ще ми се иска да ти вярвам, но истината е, че аз я ударих силно, прекалено силно за осемдесетгодишна жена, истината е, че аз я убих. Няма значение какво ми причини тя. Аз я убих и ако сега те оставя да ме разубедиш от това, то само ще ни съсипе после. Няма как да го избегнем. За да се спра, трябва да се откажа от истината, а ако го направя, всичко добро в мен ще започне да умира. Трябва да действам сега, разбираш ли, сега, докато все още имам смелостта да го направя. Бог да поживи алкохола. Гинес ти дава сила, нали така пишеше по билбордовете в Лондон. Текилата ти дава смелост.
Започваш отнякъде и колкото и далеч да си мислиш, че си стигнал, винаги пристигаш пак на същото място. Мислех си, че можеш да ме спасиш, че мога да се отскубна, да съм твоя, но винаги съм била само тяхна. Благодаря ти за мечтата, Дейвид. Грозната Алма си намери мъж и той я накара да се почувства красива. Щом успя да направиш това за мен, помисли си какво би могъл да направиш за някое момиче само с едно лице.
Бъди щастлив. Хубаво е, че всичко свършва преди да си разбрал каква съм в действителност. Онази първа нощ дойдох в твоя дом с пистолет, помниш ли? Никога не забравяй какво значи това. Само луд човек би могъл да постъпи така, а на лудите не може да се вярва. Те се вмъкват в живота на другите, пишат книги за неща, които не са тяхна работа, купуват хапчета. Бог да поживи хапчетата. Дали наистина беше случайност, че онзи ден забрави да ги вземеш? Бяха в портмонето ми през цялото време, докато беше тук. Все се канех да ти ги дам и все забравях — чак до момента, в който се качи в микробуса. Не ми се сърди. Както излиза, на мен ми трябват повече, отколкото на теб. Моите двайсет и пет малки лилави приятелчета. Пълна доза ксанакс, гарантираща цяла нощ спокоен сън.
Прости ми, прости ми, прости ми, прости ми.
Веднага опитах да й се обадя, но тя не отговори. Този път успях да се свържа — чувах как телефонът звъни на другия край на линията, — но Алма така и не вдигна слушалката. Изчаках четирийсет или петдесет иззвънявания с упоритата надежда, че шумът ще наруши концентрацията й, че ще я накара да мисли за нещо друго, освен за хапчетата. Дали още пет звъна щяха да променят нещата? Дали още десет щяха да я спрат? Накрая реших да затворя, намерих парче хартия и на свой ред й изпратих факс: моля те, обади ми се, написах. Моля те, Алма, вдигни слушалката и ми се обади. Секунда по-късно позвъних отново, но този път след петото или шестото иззвъняване сигналът прекъсна. Отначало не разбрах какво значи това, но после си дадох сметка, че Алма е изтръгнала кабела от стената.
9
По-късно през седмицата я погребах до родителите й в католическото гробище на двайсет и пет мили северно от Тиера дел Суеньо. Пред мен Алма не беше споменавала за никакви роднини и тъй като не се появиха представители на семейства Грунд и Морисън да вземат тялото й, аз покрих разходите за погребението. Имаше да се вземат мрачни решения, гротескни варианти, които се въртяха около относителните предимства на балсамирането и кремацията, около дълготрайността на дървения материал и цената на ковчезите. После, след като се спрях на традиционно погребение, произлязоха нови въпроси: за дрехите, нюансите на червилото, лака на ноктите, прическата. Не знам как успях да се справя с тези неща, но предполагам, че минах през тях така, както минават всички други: едновременно бях там и ме нямаше, едновременно бях на себе си и не бях. Спомням си единствено, че отхвърлих предложението за кремация. Стига вече огньове, казах, стига пепелища. Вече я бяха срязали, за да извършат аутопсията, но не им дадох да я изгорят.