Белегът на Мегън

Мегън пое дълбоко дъх и хвърли пистолета си на земята до този на Брейдън.

Той беше прекалено мълчалив. Тя можеше да усети как умът му работи с яростна напрегнатост, но той си играеше на ленив, добродушен лъв.

И изобщо не можеше да се предвиди какво ще направи, когато се държи така.

Усещаше също така желанието му тя да се погрижи Кули да продължи да говори, да го разсейва.

— Провери ги — Кули даде знак на войника от другата му страна. — Доколкото познавам прекрасната Мегън, тя ще има още други оръжия, скрити по тялото й.

Пистолетът на кръста й беше единствената й надежда.

Войникът пристъпи напред. Беше висок и мускулест, а чертите на лицето му бяха скрити от черни ивици камуфлажна боя. Той лиши Брейдън от оръжията му, но Мегън забеляза, че изобщо не провери под якето му.

Това беше доста странно. Би трябвало да знае по-добре как се прави.

След това пристъпи към нея. Взе ножовете й, скрити на краката и под якето й. Зад гърба й, ръката му едва не докосна ножа, затъкнат на колана на ханша й, покрит от якето, както и оръжието, пристегнато на кръста й.

Внимавай. Предупреждението бе прошепнато около нея и не дойде от Брейдън.

Мегън вдиша бавно. Не можеше да каже кой е непознатият, но очевидно не беше на страната на сенатора. Докосването на съзнанието му до нейното й бе смътно познато. Беше го усещала преди, отдавна. Но къде?

Отърси се от мисълта, преди да се концентрира върху сенатора.

— Това няма да ти се размине, Мак — предупреди го тя, надявайки се да задържи вниманието му върху себе си, докато Брейдън излезе с някакво чудо. Това му беше работата и по-добре да го направи скоро.

— Разбира се, че ще ми се размине — засмя се Мак радостно, както дете се наслаждава на шега. Копелето бе изгубило здравия си разум. — Правя го в продължение на години, Мегън. В лоното на семейството, знаейки всяко твое движение с помощта на Хосе. Знаех, че няма да си спомниш, че си ме видяла в онази академия, без чужда помощ. Трябваше само да следя двете Породи и да разбера кога ще решат да се свържат с теб. Не беше трудно, скъпа моя. Въпреки че е жалко това, което се случи с Марк и Ейми. Те не бяха толкова предпазливи, колкото би трябвало, докато бяхме в Академията.

Това тогава беше нарочно. Мегън можеше да го разбере сега. Марк и Ейми бяха разбрали, че тя ги усеща, и бяха свалили щитовете си достатъчно, за да привлекат вниманието й. Тази болка, бе нож с две остриета. Те не биха могли да знаят как ще реагира тя, колко бързо съзнанието й ще отхвърли болката и че споменът ще избледнее, като се има предвид, че подобни случаи бяха често срещано явление по онова време.

— Ти си ги изнасилил. — Пистолетът изгаряше кръста й, а Брейдън настояваше за предпазливост. Трябваше да го накара да говори.

Трябваше да даде време на Брейдън да спаси и двама им.