Сибола гори

Не беше изненадан, когато видя жената на Басиа и синът му да работят с химиците от научната група.

— Доктор Мъртън — поздрави я той с извинителна усмивка.

— Капитане — кимна му тя. Усмивката ѝ бе вяла и много уморена. Като единствен лекар в колонията денят ѝ е бе дълъг и напрегнат.

— Чух за смъртния случай — поде той, но тя го прекъсна с рязък жест към машината за химичен анализ.

— В момента изследваме токсина — заговори. — Малко е вероятно да създадем антитоксин с наличните средства, но ще се опитаме.

— Оценявам усилията ви — рече Холдън. — Но се надявам да ги направя излишни.

— Да не би да ни принудите да си тръгнем? — попита тя и на лицето ѝ се изписа тъжно смирение. — След всичко това…

— Може би не завинаги — каза меко Холдън и положи ръце на раменете ѝ. Бяха съвсем крехки.

Тя кимна бавно и огледа помещението и изцапаните с кал, уморени хора.

— Не бих могла да споря. Не остана нищо, за което да се борим.

„О, не — помисли си Холдън. — Има хора, които винаги могат да намерят нещо, за което да се борят. Като стана дума за това…“

— Трябва да намеря Мъртри — произнесе той на глас.

Лусия посочи коридора зад себе си и Холдън стисна още веднъж окуражаващо рамото ѝ, после се отправи нататък.

В следващото помещение Мъртри бе коленичил и гледаше нещо, приведен над пода. Уей стоеше зад него, смръщила нос в отвратена гримаса и с автомат в ръка.

— Уей — кимна ѝ Еймъс.

— Еймъс — отвърна жената и се ухили.

Холдън се зачуди какво ли става между тях. Дали пък не се разиграва някой флирт? Кога намериха време за това? Но определено се държаха сякаш споделяха обща шега.

— Капитан Холдън. — Мъртри се изправи и го погледна, прекъсвайки разсъжденията му за възможната връзка между Еймъс и Уей. На пода зад него имаше пластмасова купичка, поставена върху червей. Животинчето душеше вътрешността на своя затвор и въртеше сляпата си главица.

— Търсим си приятели? — Холдън кимна към червея.

— Казват, че е добре да опознаеш врага си — отвърна Мъртри.

— Хората говорят какво ли не.

— Да, така е. Как мина разузнаването?

— Както очаквахте — рече Холдън. — Първоначалните съобщения се потвърдиха. Нито една постройка не е оцеляла. Няма дори останки. Всички припаси са изгубени. Можем да синтезираме вода с помощта на машината, но само докато има реактиви. Дъждът носи със себе си радиоактивни отпадъци и вероятно съдържа опасни микроорганизми.

— Ясно. — Мъртри се почеса зад ухото. — Тогава можем да се съгласим с факта, че размирната колония не е жизнеспособна?

— Май това не ви радва особено?

— Надявам се да получа подкрепление от кораба веднага щом бъдат възстановени комуникациите. РЛЕ с радост ще сподели нужните припаси с бежанците.