Малкаса Пойнт
- Автор: Лаймон Ричард Карл
- Серия: Beast House Chronicles #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Върбанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Малкаса Пойнт». Краткое содержание книги:
Какъв е мистериозният Звяр, който в продължение на десетки години унижава жертвите си нощем по най-жесток начин? Съществува ли той наистина? Дали е главното действащо лице в зловещата инсценировка, в пошлия и безчовечен бизнес?
Млади хора, случайно попаднали в градчето Малкаса Пойнт, придобило мрачна слава с „Къщата на Звяра“, изживяват неочаквано голяма любов. Но на тях се пада и незавидният жребий да проникнат в свърталището на Звяра, да открият тайнственото същество, да го унищожат и прекратят злодеянията.
Динамичното действие с неочаквани обрати, кървавите схватки и убийствата, свързани с неподозирани тайни, държат в постоянно напрежение читателя, провокират въображението му.
Жената свали оръжието.
Тайлър излезе на верандата зад Ейб и пое дълбоко от нощния въздух. Океанът миришеше на хубаво. Луната светеше високо.
31
Санди изчакваше. Беше се свила в тъмния килер под стълбите.
Седеше, с колене притиснати до гърдите. Чу изстрелите. Искаше да се притече на помощ. Вече се бе опитала да помогне, но двамата въоръжени мъже бяха твърде съобразителни и много бързи. Затова реши да остане скрита.
Проехтяха още изстрели.
По стълбите се чуха стъпки от крака, които се движеха толкова тежко, че по раменете й се посипаха дървени прашинки.
След това още стъпки, от които дъските над главата й скърцаха и стенеха.
След това гласът на майка й, която я викаше:
— Санди, къде си? Моля те. Тук ли си? Продължавам да те обичам, миличка. Вече всичко свърши.
Санди не помръдваше. Едва се осмеляваше да диша. Някой мина много близо до вратата под стълбата, но не я отвори — може би не разбра, че там има врата.
Малко след това чу други гласове. Не можа да различим думите им. Някой се качи горе. Някой друг също отиде горе, но в другата посока.
След това гласовете изчезнаха.
Санди продължи да чака. Чудеше се какво е станало. Кой беше застрелян и кой е оцелял? При тази мисъл й се догади.
Уик вероятно е мъртъв. Той и без това беше неприятен. И Маги и Агнес няма да са голяма загуба. Но Сет, Джейсън и малкият Рун — ако и те са убити…
Тя подсмръкна тихо в тъмното. По бузите й потекоха сълзи.
По-късно в къщата дойдоха други хора. Санди се опъна по гръб, ослушвайки се. Хората не си тръгваха и продължаваха да стоят. Но тя чакаше. Реши, че може никога да не се махнат. Беше много изтощена, но мозъкът й работеше и тревожните мисли не й даваха спокойствие — държаха я будна и в напрежение.
Какво ще стане, ако ме намерят? Не, няма.
Какво е станало със Сет, Джейсън и Рун?
Какво ще стане с нея? Беше едва на четиринадесет години. Уик вероятно е умрял. Миналата година Маги застреля ченгето и уби Джуд (на което е свидетел мама), така че дори и да са я хванали жива, никога няма да се върне.
Агнес може да се върне. Ако не успеят да я обвинят в нищо. Ако не я изпратят в лудница. Агнес е бавно развита, но не е луда, така че можеше и да я пуснат. Тя щеше да наследи къщата — „Къщата на Звяра“.
Да.
Ако Агнес се върне, няма да е толкова зле. Санди можеше да се справи с всичко. Можеше да поднови туристическите обиколки.
А Агнес разбираше от бебета. Беше помагала, когато мама раждаше.
Ще помогне и на мен.
Санди плъзна ръце по корема си. Тревогата в главата й утихна.
Гласовете отвъд скривалището й продължаваха да се чуват. Стъпки преминаваха нагоре и надолу по стълбите.
Запита се за момент как ще кръсти детето си. Сет? Джейсън? Не знаеше кой точно е бащата. Освен всичко, това бяха старомодни имена. Нерди. Или може би Рич, или Клинт, или…
В този момент заспа.
Епилог
Тайлър освободи пръста си от юмручето на бебето и потропа на вратата на къщичката.
— Кой е?
— Аз — отговори тя.
— Секунда, мила. Не съм облечена.
— Откога това те притеснява?
Миг по-късно Нора отвори вратата. Беше в жълт бански костюм, който изглеждаше чисто нов и покриваше много малко от тялото й.
— Не си губиш времето — отбеляза Тайлър.
— Забелязах Джек на пристанището. Не ме видя. Ще го изненадам. Подай ми детето.
Тайлър подаде бебето, смеейки се. То разпери ръце и крака, сякаш се страхуваше да не го изпуснат, и се вкопчи в презрамката на банския на Нора. Тя го прегърна и притисна до себе си.
— Няма да те пусна, Скоти.
— Роди си свое. Сигурна съм, че Джек ще се погрижи за тебе.
— И аз съм сигурна — тя седна на ръба на спалнята. — Е, как върви животът в този пущинак?
— Превъзходно. А как е в големия град?
— Изчерпва ме. През цялата година си мислех за това място. Май ми грабна душата. Както и Джек.
— Той със сигурност. Още не си разопаковала багажа си?
— Не възнамерявам да остана.
— Но…
— Ще убедя Джек да ме приюти при себе си. Хитро, нали? Ще можете да дадете тази стая на някой клиент, който си плаща. Видях, че нямате свободни места.
— Той има чудесна къща…
— Зная, зная. Не съм загубила връзка с него — легна на леглото по гръб и вдигна високо Скоти. Той се разплака. — По дяволите, какво му направих!