Изиграният
- Автор: Баттлз Бретт
- Серия: Джонатан Куин #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изиграният». Краткое содержание книги:
— Ти си истински кучи син, да знаеш. Отново ме вкара във филм. — Мъри като че ли беше някъде навън. Куин чуваше минаващи коли и далечни гласове. Явно се страхуваше, че могат да го подслушат, и говореше тихо.
— Какво се е случило? — попита Куин.
— Предадох твоето предупреждение на съответния човек в посолството. — Куин предположи, че това е или служител на ЦРУ, или на ФБР. След 9/11 Бюрото бе натоварено с повече международни отговорности и хората му често можеха да се срещнат извън страната. — Представих го като анонимно обаждане. Те казаха, че са получили подобно предупреждение и направили проверка. Те казаха, че било фалшиво.
— Казали са, че са направили проверка?
— Ако не се лъжа, точните думи бяха: „Няма нищо, господин Мъри. Все пак благодарим, че ни уведомихте“.
— Лъжат — каза Куин.
— По дяволите, Куин… Знам, че лъжат. — Мъри беше бесен. — Обикновено не биха подминали просто така нещо, което им казвам. Но ако от Вътрешна сигурност не смятат да предприемат нищо, какво да правя аз, по дяволите?
— Обади се направо на конгресмена. Спри го. Ще те изслуша.
— И сам се сетих за това — каза Мъри. — Вече опитах. Обадих се в „Рафълс“, говорих с човек от екипа. Оказва се, че графикът на конгресмена бил малко променен. Срещата във „Фон Фелдт“ щяла да се проведе другаде, но онзи, с когото говорих, нямаше представа къде точно. Каза, че ако искам да се свържа с него, следващата възможност е в един следобед в хранителния център „Максуел“.
— Мамка му. — Куин погледна Орландо. — Хайде. Няма го тук.
Затичаха се към колата.
— Поисках от помощника да ми даде мобилния номер на конгресмена, но той отказа — продължи Мъри. — Вместо това ми предложи да му предаде съобщението ми.
— Каза ли му, че е спешно? — попита Куин.
— Разбира се, че му казах.
Стигнаха до колата и бързо скочиха в нея.
— Не е тук — каза Куин на Нейт.
Нейт кимна и потегли. Не беше нужно да му казват накъде да кара.
Мъри обаче беше друга работа.
— Трябва да идеш в „Максуел“ — каза му Куин.
— Какво? Това пък защо?
— Трябва да отидеш. Ти си представител на американското правителство. Искам да ми прикриваш задника и да се погрижиш истината да излезе наяве.
— Какво искаш да кажеш с това „истината да излезе наяве“?
— Трябва да ми повярваш. Но ти обещавам, че ще излезеш от всичко това като герой.
— Като миналия път ли? — попита Мъри.
— Бих казал, че онази история ти се отрази доста добре.
— Чудесно — изпъшка Мъри.
Куин прекъсна връзката.
— И сега какво ще правим? — попита Джени.
Куин погледна назад към нея.
— Ще се опитаме да спасим шефа ти.
35.
Хранителен център „Максуел“ бе само един от многото, но се ползваше с по-голяма популярност от останалите, защото се намираше недалеч от Китайския квартал. Малките тухлени будки бяха наблъскани една до друга под огромен покрив от гофрирана ламарина. Ресторантите бяха подредени в редици с долепени гърбове, оставяйки широки алеи с маси за желаещите да споделят обяда си с няколкостотин от най-добрите си приятели. И въпреки че покривът покриваше целия комплекс, центърът нямаше стени, а само поддържащи колони.
Куин заповяда на Нейт да паркира колата на една пряка от него.
— Всички да включат радиостанциите си — каза той. — Орландо, Нейт, заемете позиции вътре. Оглеждайте се за нещо необичайно. Аз ще остана на улицата и ще опитам да попреча на Гереро да слезе от колата. — Погледна към Джени. — Ще ти дадем радиостанция, но ще останеш тук. Ако ни потрябваш, ще ти се обадя.
Тя понечи да протестира, но се отказа. Нараненото й рамо несъмнено й напомняше какво се бе случило, когато се беше намесила пряко.
Орландо раздаде комуникационното оборудване. След като всички се екипираха, даде на Куин и Нейт по един 9-милиметров зиг зауер Р226 и заглушители. За себе си избра глок.
— Вземете. — Орландо им подаде миниатюрна версия на кожената чанта, която Не Вин бе дал на Куин преди два дни. И за да улесни Нейт, каза: — Дръж пистолета в чантата, вади го, ако стане напечено.
Куин провери затвора, за да се убеди, че има патрон в цевта, и извади пълнителя, за да види дали е пълен. Сложи заглушителя и прибра пистолета в чантата така, че да го напипа лесно, да се прицели и да стреля, без да се налага да го вади.
— Ами Джени? — попита Орландо.