Кодекс 632 [bg]

— Нека да отгатна — намеси се Молиарти с нотка на сарказъм. — Има проблеми с достоверността в този документ?

— Ами да — отвърна Томаш, без да обръща внимание на ироничния тон. — Хайде да се опитаме да изградим една цялостна картина на проблема. Не трябва да забравяме обаче, че документите за Колумб в Генуа започват да никнат като гъби едва през XIX век. Дотогава има само едно-две свидетелства, при това неясни и противоречиви. Истината е, че никой в Генуа сякаш не познавал Колумб. Генуезките посланици Франческо Марчези и Джовани Грималди, които се намирали в Барселона през 1493 г., когато мореплавателят се завърнал от първото си пътешествие до Новия свят, разказали в Генуа за подвига му, но забравили една малка подробност, явно несъществена, а именно, че Адмирала бил техен земляк. В Генуа също никой не им напомнил този факт. Как ви се струва това? Но има и друго. Както видяхме, синът на Колумб, Ернандо, е ходил три пъти до района на Генуа да търси потвърждение на неясните претенции, че баща му бил оттам, но не успял да открие нито един роднина. От друга страна, нотариалните актове показват, че през 1492 г., годината на откриването на Америка, бащата на тъкача Кристофоро Коломбо още бил жив. Но не е известно той или някой друг от семейството, съсед, приятел или познат да са отпразнували или поне да са отбелязали големия подвиг на момчето от техния край. Освен това, според официалните документи от Генуа, Доменико е починал през 1499 г. в бедност и цялото му имущество било ипотекирано. Не е за вярване, че откривателят на Америка е оставил без внимание и грижа баща си и го оставил да умре в бедност. Многобройните кредитори на Доменико, на свой ред, също не са се сетили да искат от прочутия син да изплати дълговете на покойника. Но има нещо още по-учудващо и то е, че хронистите и историците от Генуа от XVI и XVII век най-безучастно са игнорирали факта, че откривателят на Америка е бил техен съгражданин. В книгата си Della Republica di Genova212 Уберто Фолиета е направил списък на най-прочутите граждани на Генуа. Както в първото издание, публикувано в Рим през 1559 г., така и във второто миланско издание от 1575 г. сред знаменитостите на града не фигурира името Кристофоро Коломбо, нито Кристовао Колом, нито Кристобал Колон, въпреки че са споменати други много по-малко известни генуезки мореплаватели като Биаджо д’Асерето, Лазаро Дориа, Симоне Виньозо и Лудовико ди Рипароло. Генуезкият историк Федерико Федеричи, живял през XVII век, също е игнорирал тотално откривателя на Америка, същото е станало с Джанбатиста Рикери, друг историк от Генуа, живял през следващия век. Рикери публикува през 1724 г. Foliatum Notariorum Genuensium213, чийто оригинал се пази в Biblioteca Comunale Berio di Genova214. Та в тази книга фигурират осемнадесет души с името Колумб в град Генуа, живели между 1299 и 1502 г., но нито един не се е наричал Доменико или Кристофоро. Навярно и двамата са съществували, както го доказват нотариалните актове в Raccolta, но по всичко личи, че генуезките историци не са ги смятали за важни личности. Толкова незначителни са били, че стигналите до нас списъци на учениците от училищата в Генуа от онова време не срещаме името на Кристофоро, макар че великият мореплавател е знаел латински, чел е класиците, владеел е математика и е познавал космографията. Ако не е посещавал училище в Генуа, къде е получил образованието си? И най-накрая, прословутият Pleyto Sucessorio, процесът за установяване на законния наследник на Адмирала след смъртта на неговия правнук през 1578 година, когато в Испания се появили безброй претенденти от Лигурия, кълнейки се до един, че са роднини на Колумб. — Втренчи поглед в Молиарти. — Знаете ли колко са били претендентите от Генуа?