Горящата стая
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Хари Бош #19
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-551-9
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Горящата стая». Краткое содержание книги:
Сестра Джи превъртя записа и спря на сцена, на която сестрите провеждаха урок. Сестра Естир четеше библия с кожени корици и златна украса. Децата, на възраст от шест до дванайсет-тринайсет години, слушаха захласнато.
Сестра Джи отново превъртя записа и спря на момент, в който двете монахини напускаха селото, което нямаше павирани пътища и електрически стълбове. Канеха се да се качат на пъстроцветен, но стар автобус. На табелата над предното стъкло пишеше закъде е — Кристобал де лас Казас. Бош никога не бе чувал за такова място.
Едно момченце на седем-осем годинки не искаше сестра Естир да си тръгва. Беше се вкопчило в нея и плачеше. Тя нежно го галеше по тила и се опитваше да го утеши.
Сестра Джи изключи телевизора и каза:
— Това е сестра Естир.
— Благодаря, че ни показахте — отвърна Бош.
Запита се дали сестра Джи не е доловила защо всъщност са дошли да търсят сестра Естир и не им показва видеото, за да спечели симпатиите им към нея. Сото се канеше да каже или да попита нещо, но Бош сложи ръка върху нейната, за да я спре. Разполагаха с онова, което им трябваше засега. Тревожеше се, че прекалено многото въпроси ще породят подозрения (ако вече не бяха) и че сестра Естир може да научи за интереса им към нея. Не искаше да я подплаши преди да има възможност лично да говори с нея.
— Е, сестро — рече той, — ако нямате нищо против, ще се обадим отново по-късно, след като сестра Естир се прибере жива и здрава. Тогава ще се върнем, за да поговорим с нея. Извинете за натрапването и благодарим, че ни отделихте от времето си.
Понечи да стане.
— Можете ли да ми кажете защо е всичко това? — попита сестра Джи.
— Разбира се — любезно отвърна Бош. — Не знам дали сестра Тереза го е споменала, но ние сме от отдел Неприключени следствия и се опитваме да решим стари случаи и престъпления. Сестра Естир, когато е била Ана Асеведо, е станала свидетел на престъпление, по което работим. Бихме искали да говорим с нея и да видим дали си спомня нещо, което може да е пропуснала да спомене пред полицията навремето. Ще останете изненадана колко много неща се запечатват в паметта и се появяват едва след години.
Сестрата го погледна с подозрение.
— Сигурна съм, че ще се изненадам. Ако оставите визитка, ще кажа на сестра Естир да ви се обади веднага щом се върне, ако е рекъл Господ.
— Не е нужно да ви създаваме грижи, сестро — отвърна Бош. — Сигурен съм, че ще поддържаме връзка.
Бош се прибра в два след полунощ. Къщата беше тъмна и всичко бе тихо. Вратата на спалнята на Мади бе затворена. Дъщеря му отдавна спеше. Беше разговарял с нея, докато се връщаха от Калексико.
Бош беше възбуден въпреки дългия ден, по-голямата част от който бе прекарал в колата. Излезе на задната тераса, опря ръце на парапета, загледа се към града и се замисли за големите крачки, които бяха направили по случая Бони Брай. На сутринта щеше да запознае капитан Краудър с резултатите и после трябваше да решат дали да идат в Мексико и да се опитат да открият Ана Асеведо, известна като сестра Естир Гонзалес, в контролираните от наркокартелите планини на Гуереро, или да изчакат завръщането й в Америка. И двата избора имаха своите рискове и Бош смяташе да остави капитана да решава.
Отбеляза си на сутринта да се опита да разбере дали Ана Асеведо е сменила законно името си на Естир Гонзалес и ако да, защо Сото не го е открила в издирването си. Предположи, че е заминала за Мексико с редовен паспорт. Смяната на името трябваше да е отбелязана някъде.
Мислите му за усилията на Сото сякаш я призоваха. Телефонът на Бош избръмча и той го извади от джоба си. Името й беше изписано на екрана.
— Люси?
— Хари, спиш ли вече?
— Още не. Къде си?
Бош я беше оставил при колата й в подземния гараж на Дирекцията на полицията.
— В отдела. Бях оставила ключовете си горе.
Бош не беше сигурен, че му казва истината.
— И?
— И просто проверявах някои неща, преди да се прибера. Отворих статията за случая Мерсед в „La Opinion“, за да видя как се е получила, нали разбираш?
— И?
— Всичко със статията е наред. Добро описание и без сгрешени цитати. Съобщава се, че сме открили оръжието на убийството. После прегледах коментарите. Знаеш ли какво си мисля?
— Честно казано, не. Не чета вестници нито онлайн, нито на хартия. Слушам те.