Беглец по равнините
- Автор: Макдональд Йен
- Серия: Евърнес #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-033-3
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Стимпанк
Электронная книга - «Беглец по равнините». Краткое содержание книги:
Разбиваща приключенска литература, която се простира в мултивселената, без и за момент да изгуби самообладание или чувството си за стил. Иън Макдоналд е един от великите писатели на научната фантастика, а дебютът му в янг адълт литературата е всичко, на което можете да се надявате: романтичен, наситен с непрестанно действие, безкрайно изобретателен и надарен със собствена душа. Кори Доктороу
Жестоко до козирката. В тази стиймпънк история на Иън Макдоналд Лондон се възправя до умопомрачителни мащаби със своите стъписващи кули, мръсни улици и впечатляващи герои, които без колебание влизат в битка един за друг. Това е от онзи вид фентъзи с въздушни двубои и нажежени до червено оръдия, от който ми се иска да проникна в реалността на описанието, да се присъединя към ветровиците и да се понеса към небесата. Паоло Бачигалупи, Майкъл Дж. Принц (автор на Ship Breaker)
Атлетичен, гениален и винаги на стъпка напред в играта, Еверет е прекалено съвършен, но това по никакъв начин не отвлича вниманието от забавлението в книгата. Макдоналд пише с научна, литературна изтънченост и лукаво чувство за хумор. Прибавете неспирния екшън, ексцентричните персонажи и отлично изградената авторова вселена, и тази първа книга от поредицата „Евърнес“ се оказва победител. Publihers Weekly
Какво удоволствие — да открием научна фантастика, основана на реални научни концепции […] В своя дебют за тийнейджъри Макдоналд изгражда един свят, който е различен точно колкото трябва, за да очарова читателите и да ги накара да повярват […] Блестящото въображение, пулсиращият съспенс и искрящата проза карат книгата да се откроява. Kirkus
Изобретателна, интелигентно измислена […] първокласна приключенска история. Тази книга е не само отличен фантастичен янг адълт по отношение на привлекателните герои и стилистиката в нея, но чисто и просто е добра фантастика по начин, който почти изобретява наново и вероятно ще пристрасти читателите към идеята за паралелните вселени. Забавно. Locus
— Капитане, тези изтребители ще ни достигнат след три минути — каза Макхинлит.
— Разбрано, мистър Макхинлит. Продължете, мистър Синг.
Еверет им показа скоковия пистолет в дясната си ръка и Доктор Квантум в лявата.
— Да не би отговорът да е, че това никога досега не е съществувало? Това плюс това? Скоков пистолет плюс Инфундибулум. На пистолета има компютърен цокъл. Предназначен е за извличане на информация от него. Дали не е възможно и обратното, да бъде захранван с информация оттам? Като малък Портал на Хайзенберг, който можеш да носиш в джоба си. А аз мога да програмирам портали на Хайзенберг. Точно по този начин дойдох тук. Мога да ги програмирам така, че да ме отведат навсякъде. А сега ви питам, каква информация може да бъде извлечена от пистолета? Изпраща те в случаен свят. Това е квантов ефект. Квантовите явления са случайни. Но не са безсмислени. Чуйте ме, чуйте ме: във физиката има нещо, наречено квантово оплитане. Две частици, веднъж попаднали в едно и също квантово състояние — оплитане, — остават свързани, без значение на какво разстояние ги раздалечите. Можете да изпратите едната в края на вселената и каквото и да направите след това с тази на Земята, то ще се отрази на първата частица в съвсем същия момент. И същото важи в нейния случай — каквото и да се случи с нея, без значение колко е далеч, частицата тук на Земята ще реагира още в същия момент. Двете са в състояние на оплитане. Възможно ли е този пистолет да отваря случаен портал, но оплитането да оставя следа в самия пистолет, стига да можехме да разчетем тази информация? Може би изобщо не е замислен като оръжие, може би е някакво устройство за проучване, за картографиране на Целостта? Отворете прозорец към друга вселена и засечете координатите ѝ. И ако е така, ако устройството работи по този начин, тогава би оставило някаква следа, някакъв запис в него за мястото, където е изпратило баща ми. Според мен прави точно това, а Шарлът Вилие е убедена, че няма да унищожа Инфундибулума. Нуждая се и от двете устройства. Трябва ми информацията от пистолета, за да открия следата, а Инфундибулумът ми трябва, за да мога да контролирам пистолета.
Евърнес бе достигнал ръба на нощта. Зората бе жълта линия от светлина на източния хоризонт, която преливаше в опръсканото със звезди индигово на небесния свод. Облачната покривка беше като безкраен килим от черно и пурпурно. Изтребителите идваха откъм зората, точно три, понесени на воя на двойките си пропелери, злокобни, аеродинамични и гладни като небесни акули. Спуснаха се ниско и устремно по дължината на гръбнака на Евърнес, завиха и отново тръгнаха да прелитат над него. От крилата им бяха разгърнати оръдия; от коремите им се спуснаха ракетни касети.
— За това говорех — каза Шарки. — Дай ѝ го! Дай го на Шарлът Вилие. По този начин всички печелят.
— Тишина, мистър Шарки — нареди капитан Анастейзия. — Не, не печелят всички. Еверет не печели. Веднъж вече видяхме какво ще направи Шарлът Вилие, когато се сдоби и със скоковия пистолет, и с Инфундибулума. Сега е по-силна, защото вярва, че мистър Синг няма друг избор, освен да се предаде в ръцете ѝ. Не вярвам в безизходни сценарии. Мистър Синг, това е оръжие, замислено така, че да може да се програмира?
— Да.
— Можеш ли да го задействаш?
— Да. Така мисля. Да, сигурен съм. Ще ми отнеме малко време.
— Мога да ти дам време. Пренеси ни в друг свят.
Шарки скочи на крака.
— Да не си се побъркала?!
— Пренеси ни в друг свят, мистър Синг — повтори капитан Анастейзия. — Всички.
Изтребителите отново профучаха покрай тях, от опашката към носа, и завиха в зората. Двата дрона се раздалечиха един от друг. А в сърцето на слънчевия блясък се виждаше черно петно — самолетоносачът Кралски дъб и неговият ескорт.
— Мамо? — обади се Сен съвсем тихо и несигурно.
— Мистър Синг?
Еверет завъртя настройката на пистолета за максимална апертура.
— Мисля, че мога да побера целия кораб.
— О, вече съм по-спокоен — каза Макхинлит.
Еверет предложи скоковия пистолет на капитан Анастейзия. Тя поклати глава:
— Не, мистър Синг. Решението трябва да е твое.
— Идват — съобщи Макхинлит.
Еверет обърна пистолета към себе си. Затвори очи. Не, трябваше да види, да види как Порталът на Хайзенберг се отваря пред него. Къде щяха да отидат? Никой не можеше да каже. Той отвори очи и погледна в черната метална вдлъбнатина от дулото.
— Контакт с ножиците на три, две… — произнесе Макхинлит.