Късните новини
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #21
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Късните новини». Краткое содержание книги:
После се понесохме по булеварда към центъра на града. Чудех му се как успява хем да следи всички знаци, хем да вижда другите коли, хем да не бърка педалите.
— С първата си кола се сдобих на двайсет и три години — каза той и се усмихна. — Беше една стара волга, двайсет и първи модел. Три дни скачах до тавана от радост. И досега си го спомням.
— А на колко години сте сега? — попитах.
— На колко ли? — засмя се той. — Мъж в разцвета на силите си. Защо питаш?
— Ами просто така — свих рамене аз. — Просто ми е интересно още колко години ще ми трябват, за да имам такава къща, като вашата, пък и всичко останало.
— Ооо — поклати Принца глава, — то е както се случи, да знаеш. Повечето хора до края на живота си не могат да изкарат пари и за една стотна от всичко това. Наистина срещат се и други, които имат всичко много по-рано и го имат много повече, но обикновено те не живеят дълго, за да му се радват.
— А вие?
— Какво аз? — въздъхна той. — На твойта възраст и аз скитосвах гол и бос из улиците. Едва по-късно се оправих, когато срещнах един човек, лека му пръст, та той ме научи как да живея.
— Вие искате ли да научите и мен?
— Разбира се! — пак се засмя. — Нали трябва да предам опита си на някого. Иначе ще бъде жалко да отиде така на вятъра. Нямам намерение всичко, което със собствените си ръце съм… и изведнъж да се падне на някой…
— И защо избрахте мен?
— Е, брат ми… — поклати глава той, — не ти е точен въпросът. Трябваше да попиташ къде всъщност съм бил по-рано. Слушай, момчето ми, на човек му е нужна по-голяма увереност в себе си. Как смяташ?
Свих рамене.
— Това е то. И запомни — ако ясно си поставиш нещо за цел, винаги ще го постигнеш. Важното е само колко усилия си готов да положиш. Повечето хора не издържат. Например ти какво искаш в дадения момент?
Кой знае защо, изведнъж се сетих за Светка и за черния й дантелен сутиен под блузката.
— Не знам.
Изчервих се.
— Ето на, виждаш ли? — каза той с усмивка. — И това е проблем. Трябва винаги да си наясно какво точно искаш. Иначе се щураш като маймуна, посягаш към всяко нещо и такива ми ти работи.
— А вие какво искате?
— Аз ли? — въздъхна Принца. — Ами аз искам… такова едно нещо…
— Какво, самолет ли?
— Карай по-нагоре — отговори през смях. — Самолет вече имам.
— Кораб?
— По-нагоре — хитро ме погледна той. — И кораб имам. Това обаче не е цел.
— Е какво тогава?
— Кралството — просто отговори той. — Искам да си имам кралство.
— В какъв смисъл? — не разбрах аз.
— В прекия — отговори Принца сериозно. — И ще го имам. Тогава вече няма да съм принц. Ще бъда крал. Е, може би не точно крал, а президент, но ще владея цяла страна. А ти ще станеш в нея…
Но не успя да се доизкаже. Изведнъж на пътя ни изскочи някакъв катаджия, размаха слънчогледа и ни посочи да спрем.
— Мамка ти… — Принца доста рязко удари спирачки и неспокойно затършува в джоба си за документите. Намери ги, припряно излезе от колата и затича към катаджията. — Какво има, началство? — усмихна се той отдалече.
— Нарушение — кратко отговори лейтенантът, взе му документите и започна да ги разглежда. — Вижте какво, Едуард Николаевич — прочете името му в книжката, — взехте завоя с несъобразена скорост, попревишихте я.
— Ами ние тука със сина ми си приказвахме… — подмазвачески се усмихна Принца. — Извинете, ама…
— И на технически преглед не сте минали — въздъхна катаджията и си отвори планшета. — Ще се наложи да ви сваля номерата, да ви изпратя на полигона и на проверочен изпит.
— Е, защо да ми вземате номерата сега… Може би има друг начин да решим въпроса, а?
Гледах го и не вярвах на очите си. Как е възможно тоя човек, който допреди малко така нафукано приказваше, че ще има свое кралство, сега да се подмилква на някакво си ченге.
— Не, не става по друг начин — пак въздъхна катаджията, — сваляйте номерата.
— Хайде все пак да оправим нещата, а? — попита Принца, като заничаше в очите му.
Ченгето му обърна гръб и тръгна към колата си. Принца послушно заситни след него.
За какво си приказваха в колата — така и не разбрах.
След две-три минути Едуард Николаевич се върна. Седна зад волана, сякаш че нищо не се е случвало, и запали.