47 ронини [bg]

Оиши коленичи на татамито край разпаления мангал в средата на стаята и направи знак на Кай да седне срещу него.

— Откъде знаеш за Гората на тенгу? — попита той, щом Кай коленичи от срещуположната страна на мангала.

— Бях отгледан там — отвърна Кай и погледна настрана, — преди да избягам в Ако — той вдигна очи, за да срещне невярващия поглед на Оиши.

— Тези белези на главата ти… — Оиши посочи няколкото белега, които не бяха напълно скрити под косата на мелеза. Спомни си, че бе видял странните знаци, издълбани в кожата на обръснатия му череп, когато той за пръв път бе пристигнал в замъка. — Те ли ти ги направиха?

— Да — отвърна Кай и пръстите му докоснаха внимателно белезите над веждите му, сякаш те бяха все още пресни рани, но не добави нищо.

Оиши се помъчи да си спомни какво знаеше за тенгу — демони, за които се говореше какво ли не — от това, че са летящи пакостници, не по-различни от враните, до менящи формата си същества, които са свирепи бойци и използват демоничните си сили, за да изковават мечовете си.

— Те ли те научиха да се биеш? — попита Оиши.

— Да — отвърна Кай отново и го погледна уморено, сякаш не очакваше той да повярва на истината, щом най-накрая я чу. Но историята на мелеза не беше първата легенда, която Оиши чуваше за човек, научен на бойни изкуства от тенгу. Митовете разказваха, че те са обучавали Минамото но Йошицуне, великия генерал от войната Генпей преди петстотин години. Същото нещо се твърдеше и за командир от армията на Хидейоши отпреди по-малко от век и половина. Разказваха се и истории за това как Миямото Мусаши е победил нуе48, но в „Ръкописът на петте пръстена“ не се споменаваше нищо за убийството на йокай.

И все пак, виждайки напрегнатия поглед в очите на Кай и странните знаци по челото му, Оиши изведнъж разбра, че е склонен да вярва на легендите за тенгу.

Кай сведе поглед към ръцете си, покрити със стари белези и нови, полузаздравели рани от времето, прекарано на Острова на холандците.

— Те искаха да ми покажат, че този живот не може да ми предложи нищо друго, освен смърт. Искаха да бъда като тях и да се отрека от света. Но аз вярвах, че мястото ми е сред хората — каза той и вдигна глава, за да срещне погледа на Оиши миг преди видението на спомените да го обземе отново, и Оиши видя в очите му един цял живот, изпълнен с мъка, разочарование и болезнена самота, произтекли от решението на Кай. Оиши знаеше, че поставен на негово място, и той би взел съвсем същото решение, ако му се наложеше да бъде единственото човешко същество сред демони.