Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
— Може би е упоен. Затова не е зад решетки и е заключен само с една верига — отвърна елфата. — Явно си казал истината…
— Не бих ви излъгал, милостива господарке! Не бих ви излъгал!
Пискливият гласец направи онова, което другите два не успяха. Магьосникът се отърси окончателно от дрямката… и едва се сдържа да не извика.
— Да приключваме с това — измърмори Фалстад. От последвалите стъпки Ронин разбра, че джуджето и другите двама са тръгнали към него.
Той отвори очи.
Верееса и Фалстад наистина бяха в пещерата. Красивото лице на елфата бе изпълнено със загриженост. Държеше оголен меч, а на шията й висеше медальон, приличащ на онзи, който Детуинг бе дал на Ронин, но с кървавочервен камък, докато другият бе черен като самата душа на зловещия левиатан. До нея беше джуджето, окачило стормхамъра на гърба си. В ръката си носеше дълга кама, чийто връх бе опрян в гърлото на озъбения Крил.
При гледката на неговите другари, особено на Верееса, Ронин отново се почувства изпълнен с надежда…
В този миг огненият голем безшумно се материализира зад малкия спасителен отряд.
— Пазете се! — извика ужасеният магьосник с пресипнал от крясъци глас.
Когато чудовищната фигура посегна към тях, Верееса и Фалстад се хвърлиха в две различни посоки. Блъснат от джуджето, Крил полетя към стената, на която бе окован Ронин. Удари се в скалата и ядно изруга.
Фалстад пръв скочи на крака и хвърли камата си към голема, който не обърна никакво внимание на острието, отскочило от кокалената му броня. Тогава джуджето взе стормхамъра си в ръце и замахна към нечовешкия пазач още докато Верееса се изправяше, за да се включи в атаката.
Все още без сили Ронин не можеше да направи нищо друго, освен да гледа. Рейнджърът и джуджето нападнаха своя демоничен противник от двете страни, опитвайки се да принудят голема да допусне фатална грешка.
За нещастие Ронин се съмняваше, че те ще успеят да убият съществото с физически средства.
Първият удар на Фалстад избута чудовището една стъпка назад, но втория път големът сграбчи оръжието в горния край и се опита да го придърпа към себе си. Ездачът на грифони се оказа въвлечен в ръкопашна схватка.
— Ръцете! — изпъшка магьосника. — Пази се от ръцете!
Пламтящите кокалести пръсти посегнаха към Фалстад веднага щом той влезе в обсега им. Отчаяното джудже пусна скъпоценния си чук и се изтърколи назад, извън обхвата на своя противник.
Верееса се спусна напред с насочен меч. Но елфското острие не постигна нищо срещу страховитата броня, която с лекота го отклони встрани. Големът се извърна и запрати стормхамъра към нея.
Елфата отскочи чевръсто, но сега единствено тя бе останала въоръжена. Нападна още два пъти, като на втория едва не изгуби меча си. Големът, очевидно неуязвим за хладно оръжие, при всяка атака се опитваше да хване острието й.
Неговите приятели губеха, а Ронин не бе направил нищо, за да им помогне.
Положението ставаше все по-лошо. Фалстад, който си бе възвърнал равновесието, тръгна към своя чук.
Устата на призрачния воин се отвори невероятно широко…
Страховит поток от черен огън едва не погълна Фалстад. В последния момент той успя да се изтърколи встрани, но не и преди дрехите му да се опърлят.
Това остави Верееса сама на пътя на голема.
Отчаяние разяждаше Ронин. Тя щеше да умре, ако той не направеше нещо. Всички щяха да умрат, ако той не направеше нещо. Трябваше да се освободи! Събирайки всичките си останали сили, съсипаният магьосник призова една магия. Докато големът беше зает, Ронин имаше възможност да действа необезпокояван. Нужен му бе само още един момент…
Успех! Оковите се пръснаха и парченцата издрънчаха в скалната стена. Дишайки тежко, Ронин протегна ръце веднъж, след което се съсредоточи върху голема…
Нещо тежко се стовари върху плещите му. Силен натиск върху гърлото на Ронин секна дишането му.
— Непослушен, непослушен магьосник! Не разбра ли, че трябва да умреш?
Крил бе стиснал толкова здраво врата на Ронин, че магьосникът бе напълно зашеметен. Знаеше, че гоблините са значително по-силни отколкото изглеждат, но мощта на Крил граничеше с невъзможното.
— Точно така, човеко… предай се… падни на колене…
На Ронин почти му се прииска да направи точно това. Липсата на въздух му причиняваше световъртеж. Това в комбинация с мъченията, които бе изтърпял от голема, почти го довърши. Но ако паднеше, същото щеше да се случи с Верееса и Фалстад…