Светлините на Агни Йога

311. Дерзаещият към голямото ще успее и в малкото, тъй като действа фокусът за съсредоточване на енергията на дерзаенето, изпращайки съответните вибрации. Пространственият мегафон действа на принципа на ехото. Видимото пространство е препълнено с невидими за окото форми и енергии. В него е съхранено цялото настояще, минало и бъдеще, всичко видимо и невидимо за окото, всички продукти на психическата дейност на човека и на неговото творческо въображение. Това е хранилището и архива на човека и природата. Къде е отишъл вчерашният ден заедно с всичко, което е било? В пространството. Планетата, движейки се по орбитата и устремявайки се заедно със Слънцето към далечната звезда, извършва спирално движение в пространството, оставяйки в него отпечатък или клише на всичко, което става на нея. Нищо не се повтаря, защото планетата всеки миг заема пространствено ново място, никога не севръщайки назад. Ако планетата можешефда се спре, щеше да спре и времето, и животът, и движението върху нея. Но ако съзнанието се насочи обратно в миналото, то някакъв етап от този процес може да се задържи съзнанието в една или друга точка на пространството, вече изминато някога от Земята и да се види това, което е станало на нея. Това ще бъде навлизане в свитъците на акаша, където се пазят отпечатъците на изминатия от Земята в миналото път. Нищо в природата не изчезва и не се ражда отново, а само преминава от една форма на изразяване в друга по непрекъснатат линия на проявата. Паметта на човека е несъвършено изразяване напсъвършената памет на природата. Памет, тоест способност да се отпечатват върху себе си вибрациите на околната среда, притежават всички предмети, всички неща, цялата материя. Тези отпечатъци са много тънки и засега неуловими от съвременните апарати. Но всичко същетвуващо въздейства едно на друго. Слънцето нагрява камъните, Луната предизвиква приливите. Човешката ръка, докосвайки предметите, също ги нагрява. И това може да се установи с прост термометър. Но ако нещо не може да се забележи, това не означава, че то не съществува. Областта на невидимото е много по-широка и по-разнообразна от видимото. Съвременните апарати явно са недостатъчни. Но те могат да се усъвършенстват или да се създадат нови. Най-добрият апарат е човекът, в микрокосмоса на когото са съсредоточени в потенциал най-съвършените апарати. Много от тях, като например апаратът на слуха, зрението, вкуса, частично вече са изучени, но най-тънките и разположени зад пределите на изучените, все още чакат своите изследователи. Нашата цел е да въоръжим човека без всякакви апарати. За тази цел човекът трябва да бъде изучаван с цялата щателност и непредвзетост, като бъде събирано всичко, отнасящо се до проявите и дейността на неговата висша апаратура. Фотоаппаратът на окото вече е изучен, макар и много повърхностно, но функциите на третото око, психическото око, все още невежо се премълчават, макар че би могъл да бъде събран немалко научен материал за неговата дейност. Апаратът на мисленето също е напълно пренебрегнат. Всичко е сведено към физическа активност, при пълно отричане на тънката. Най-главната задача на науката е да изучи човека. Скоро новите апарати ще позволят да се разкрие чудесната действителност и тогава на някои ще се наложи да повярват в това, което сега се отрича. Така пред науката ще се отвори нов прозорец и ще се превърнат в обект на изучаване неизчерпаемите богаттва на невидимия свят, намиращ се в заобикалящото човека пространство. Заслугата за проникване в областта на невидимото ще принадлежи на науката.