Докосването на нощта
- Автор: Рафърти Карън
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Докосването на нощта». Краткое содержание книги:
Ариел искаше да пита Шана за още подробности, но се побоя да не я настрои подозрително. Освен това й бе нужно да прекара известно време сама, за да обмисли наученото.
Погледа часовника си и възкликна:
— Шана, съжалявам, че трябва да прекратя разговора ни, но имам малко работа.
— Всичко е наред. Радвам се, че все пак се срещнахме. Ще те изпратя.
— Не не се безпокой — отвърна Ариел и се изправи. — Остани и си довърши сандвича. До скоро.
Щом излезе от хлебарницата, Ариел се насочи към ресторанта, за да провери телефонния указател. В ресторанта беше шумно и препълнено както обикновено. Телефонът беше зает от някакъв мъж. Ариел се облегна на стената и обходи с поглед тълпата. Вдигна очи, щом вратата се отвори и почувства как изтръпва от страх от видяното. В ресторанта току-що бе влязъл братовчеда на Лусиен, Себастиан Моран. Тъй като до преди малко той ядеше в хлебарницата, имаше само една причина да бъде тук. Бе я проследил. Моран огледа помещението и щом погледите им се срещнаха, той се обърна и бързо напусна, потвърждавайки подозренията й.
Дали я бе следил през цялото време? И ако беше така, защо? Отговорът беше очевиден. Вероятно искаше да се увери, че Ариел няма да направи нещо, което да постави в опасност плана му с Лусиен.
Мъжът, който говореше по телефона, най-накрая приключи разговора си и Ариел незабавно влезе в кабинката. Вдигна телефонния указател, който висеше на една верига. Забеляза, че съдържа телефоните на няколко малки града в околността. Прелисти го, докато попадна на Сенктюъри. Градът заемаше по-малко от страница, така че бързо можа да се увери в правотата на догадката си. Имаше дванайсет телефона на местни жители и имената на всички започваха с буквите М-О-Р. Ако добавеше името на Лусиен към този списък, получаваше тринайсет фамилии. Дори да бе имала някакви съмнения, че те наистина са магьосническо сборище, сега и те отпадаха.
Излезе от ресторанта и реши, че най-доброто място за усамотен размисъл е колата й, която беше паркирана на пътя, извън града. Тръгна в тази посока с мисли, объркани от всичко научено.
Вече беше сигурна, че Лусиен и братовчед му са отвлекли Арманд, но не знаеше какво да прави. Първият й порив бе да представи доказателствата си на Лусиен. Обаче, дори той да признаеше верността им, това нямаше да върне брат й. Трябваше да отиде в полицията, но все още нямаше нито едно доказателство, че Арманд изобщо е бил в града, камо ли че е бил отвлечен. А дори да успееше да ги убеди да й помогнат, това нямаше да й донесе нищо добро. Лусиен най-вероятно щеше да ги омагьоса, така че да я сметнат за луда.
Тъкмо бе отминала последния магазин по улицата, когато чу Гейлън да вика името й. Спря и се обърна. Гейлън тичаше по тротоара към нея. При вида му цялото й объркване прерасна в гняв. Последното нещо, с което искаше да се занимава в момента беше друг магьосник.
— Какво има, Гейлън? Бързам — рязко рече тя, щом той стигна до нея.
Той й отправи разкаяна усмивка.
— Съжалявам. Изглежда, че винаги избирам най-неподходящия момент. Виж, просто ще си тръгна, а ако решиш, че искаш да ме видиш, можеш да ми се обадиш.
Поведението му беше напълно цивилизовано за човек, за когото се предполагаше, че таи лоши намерения. Разбира се, ако се потвърдяха подозренията й за Лусиен, щеше да се окаже, че Гейлън не е от „лошите“. Освен това може би беше единствения човек, който можеше да й помогне. Нямаше право да го отблъсква, преди да е решила какво да прави.
— Съжалявам, че се държах грубо — каза му тя. — Просто точно сега ми се е струпало доста на главата.
— Мога ли да ти помогна с нещо? — попита той.
Ариел отвори уста да му отговори, но зърна с крайчеца на окото си някакво потайно движение и замълча. Обърна глава в тази посока и видя Себастиан Морган да изчезва в една врата. Наистина я следеше!
Отново я полазиха тръпки на страх. Върна вниманието си към Гейлън и откри, че той я съзерцава загрижено. Усмихна му се слабо и рече:
— Не, не можеш да ми помогнеш, но можеш да ме изпратиш до колата ми.
— С удоволствие ще те изпратя до колата ти — каза той.
В мига, в който думите излязоха от устата му, Ариел осъзна, че бе нарушила едно от основните правила на Лусиен. Бе дала покана на Гейлън. Паниката се сви на топка в стомаха й, но след това почувства гняв. Беше й омръзнало да се бои. Освен това пътя беше пълен с хора, така че Гейлън не би могъл да й стори нищо лошо, дори да искаше.
— Сигурна ли си, че не мога да ти помогна да решиш безпокойствата си? — попита я отново Гейлън, докато крачеха към колата й.
— Въпросът е личен — поклати глава Ариел.