Самите богове
- Автор: Азимов Айзек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Хрусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самите богове». Краткое содержание книги:
— Значи сте знаел — подхвърли Барън. — Няма значение.
— Има значение, Барън! — възрази му Селена. — Разговарях за това с Бен. Установих, че не винаги трябва да приемам всичко, което ми казваш. Може би никога няма да успея да отида на Земята. Вероятно няма и да пожелая. Но разбрах, че ми харесва да е на небето, където ще мога да я видя, ако ми хрумне. Не искам празно небе. После разговарях и с другите от групата. Не всички искат да напуснат. Повечето предпочитат да се построят кораби и тогава който пожелае, да тръгне, и да се позволи да останат на онези, които не желаят да напускат.
Невил дишаше тежко.
— Разговаряла си по въпроса! Кой ти даде право…
— Сама си го дадох, Барън. Освен това вече няма значение. Мнозинството ще гласуват срещу теб.
— Заради… — Невил се изправи на крака и пристъпи заплашително към Денисън.
— Моля ви, не се поддавайте на чувствата си, доктор Невил — обади се Готстейн. — Може и да сте лунен жител, но не вярвам да се справите и с двама ни.
— С тримата — добави Селена, — а аз също съм родена на луната. Аз го направих, Барън, а не те.
— Слушайте, Невил… — намеси се Денисън. — Доколкото това засяга Земята, Луната може да си върви. Земята може да изгради космически станции. Засегнати са гражданите на Луната. Това е от значение за Селена, за мен и за останалите. Никой не ви препречва пътя към космоса, към бягство и свобода. След двадесет години най-късно всички, които пожелаят да напуснат, ще напуснат, включително и вие, ако успеете да се откъснете от утробата. А които пожелаят да останат — ще останат.
Невил отново седна. Върху лицето му бе изписано признание за поражение.
19
В жилището на Селена върху всички прозорци се виждаше Земята.
— Знаеш ли, Бен, гласуваха срещу него. Голям процент — каза Селена.
— Съмнявам се обаче, че ще се откаже. Ако докато се изграждат станциите, се появят търкания със Земята, общественото мнение на Луната може да се промени.
— Не е необходимо да има търкания.
— Да, така е. Във всеки случай историята не познава щастливи завършеци, а само кризи, които преминават. Струва ми се, че благополучно преминахме и сегашната криза, а ще се тревожим за другите, когато настъпят. След като се построят корабите, напрежението сигурно ще спадне значително.
— Ще доживеем да го видим, уверена съм.
— Ти ще го доживееш, Селена.
— И ти, Бен. Не преувеличавай възрастта си. На четиридесет и осем години си само.
— Ще отлетиш ли с някой от звездните кораби, Селена?
— Не. Ще бъда твърде стара и все още няма да искам да загубя Земята от небето. Може би синът ми ще отлети… Бен…?
— Да, Селена.
— Подадох молба за втори син. Молбата ми е удовлетворена. Ще ми съдействуваш ли?
Денисън вдигна поглед и се взря право в очите й. Тя не ги отклони.
— Изкуствено осеменяване ли? — осведоми се той.
— Разбира се — отвърна тя. — Комбинацията на гените ни ще бъде интересна.
Денисън сведе поглед.
— Поласкан съм, Селена.
— Разумно е, Бен — продължи, сякаш се оправдаваше Селена. — От значение е да се постигне добра комбинация на гени. Няма нищо нередно в природното генно инженерство.
— Абсолютно нищо.
— Това не означава, че не го желая и по други причини… Защото те харесвам.
Денисън кимна и продължи да мълчи.
— Пък и любовта не е само биология — почти гневно извика Селена.
— Съгласен съм — отвърна Денисън. — Поне аз те обичам, независимо от биологията.
— Но щом говорим за това, любовта не е само акробатика.
— И с това съм съгласен — каза той.
— Освен това… — промълви Селена. — Ах, по дяволите…
Денисън нерешително пристъпи към нея. Тя не се отдръпна. И той я целуна без повече колебания.