Чисто удоволствие
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чисто удоволствие». Краткое содержание книги:
— Не искам да се разболееш сериозно. Мисли поне за бебето, ако не за себе си.
— Аз… аз мога и сама — тя сграбчи ръцете му, за да ги отблъсне и почувства шокиращо усещане, което премина през нея. Вдигна очи към него и той посрещна втренчения и поглед с неуверена усмивка, с която й подсказваше, че е изпитал същото вълнуващо чувство като нея. Той отпусна ръце и се отдръпна. Мойра дръпна юргана от леглото, загърна го около раменете си и се съблече под него. Пращайки й закачлив поглед, Джак събра захвърлените й дрехи и ги простря пред огъня. Когато започна да съблича собствените, Мойра въздъхна и отвърна очи.
— Не е ли малко късно за срамежливост? Ти ме желаеш също толкова силно, колкото и аз теб. Можеш да отричаш, но очите ти казват точно обратното.
— Ти си самоуверен, арогантен и изключително незрял, Джак Грейстоук. И въобще не си близо до спасението. Не всички жени са луди по теб.
— Другите жени не ме интересуват. Само ти. Признавам, държах се доста арогантно. Дори допускам, че съм самомнителен — престори се, че размишлява. — Аз съм наистина незрял. Едно време пороците ми бяха пословични, но откакто те срещнах, се отказах от развратния живот.
Мойра не можа да се въздържи да не се усмихне. Изявленията му бяха толкова типични за Джак Грейстоук, че тя се зачуди дали все още не е в плен на дявола и изкушенията му.
— Ако станеш за малко, ще взема одеяло и ще запазя честта ти. Мойра скочи пъргаво, като му обърна гръб, когато Джак свали бричовете си и издърпа едно одеяло от леглото.
— Можеш отново да се обърнеш, вече съм в приличен вид.
Почти приличен, помисли си Мойра, като се втренчи в голите му гърди. Беше се загърнал с одеялото, добре, но го беше завързал хлабаво около слабините си. Дотук с нейната чест.
— Искаше да поговорим — напомни му тя. — Какво е това, което можеш да кажеш тук, но не и в църквата?
Той хвана ръката й и я придърпа до себе си върху леглото.
— Не исках да ни прекъсват. Църквата е прекалено населено място за това, което имам да ти казвам.
На Мойра й беше трудно да разсъждава, когато Джак седеше толкова близо до нея. Ухаеше божествено, мъжки аромат, единствено негов. Напомняше й нещо тъмно, мускусно и неустоимо. Силното желание да докосне устните му, раменете му, плътното окосмение на гърдите му беше толкова предизвикателно, че тя трябваше да свие пръсти в юмруци, за да издържи и не посегне към него. Тогава осъзна, че чувствата й се отразяват в очите й и бързо сведе поглед.
— Какво искаше да ми кажеш?
— Не толкова какво исках да ти кажа, а какво исках да направя — каза Джак, като хвана брадичката й и притегляйки я нагоре, я принуди да го погледне в очите. Това, което тя видя там, подпали слабините й. Сребристите му очи я изпиваха с жаден поглед, лицето му издаваше неовладяна страст.
— Искам те, Мойра. Позволи ми да те любя.
— Играеш нечестно — обвини го тя. — Знаеш, че не мога да ти устоя. Нямаше да съм в такъв грях, ако можех. Напуснах те за твое добро.
— Как можеш да твърдиш, че да ме напуснеш, е добро за мен? — възрази Джак — Не мислиш ли, че аз най-добре зная това?
— Женитбата ти с мен щеше да предизвика голям скандал.
— И преди съм бил въвличан в скандали и съм оцелял.
— Никога преди не си бил херцог.
— Господ знае, че никога не съм се стремял към титли. Бъди честна, Мойра. Щеше ли да се омъжиш за мен, ако бях просто Джак Грейстоук?
Мойра замълча, докато сърцето й пропусна един удар.
— Да, но ти не си само Черния Джак. Ако беше, щеше да си женен за лейди Виктория. Нямаше да можеш да се ожениш за обикновено ирландско момиче и в двата случая.
Логиката й го победи и той умело смени темата.
— Къде е медальонът ти?
Мойра го погледна объркана.
— В джоба на роклята ми. Защо?
Джак се изправи, намери медальона, и отново седна до нея.
— Отвори го — нареди, като й го подаде.
С треперещи ръце Мойра вдигна капачето, разкривайки портрета отвътре.
— Готово, доволен ли си сега?
— Кой е мъжът на миниатюрата?
Мойра пое рязко въздух и издиша бавно.
— Никой от значение за теб.
— Но някой, който е важен за теб, обзалагам се.
— Мама ми каза, че това е портрет на баща й. Представи си, няма жив човек да потвърди твърдението й, но тя вярваше, че е така. Медальонът е принадлежал на нейната майка, която е умряла при раждането й.
— Кой е дал медальона на майка ти и й е разказал историята?
— Монахините, които са я отгледали. Според игуменката, семейството на баба ми я е изоставило, когато тя забременяла. Предполага се, че бащата на детето й бил английски войник с благородно потекло, който бил пратен в Ирландия по време на въстанието. Очевидно дядо ми, ако историята е вярна, изоставил баба ми. Но аз не разбирам какво общо има всичко това с нашето положение.