Неустоима сила
- Автор: Стийл Даниел
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неустоима сила». Краткое содержание книги:
Нито Стив, нито Мередит са имали понятие какво е бракът от разстояние. И въпреки добрите им намерения, животът и сърцата им започват да се раздалечават от неустоими сили.
— Можеш да ме видиш в офиса.
— Не възнамерявам да обсъждам делови въпроси с теб, Мери.
— Защо не? Много съм добра.
— Знам. И двамата ни бива. Но се провалихме в други неща. Поне аз. Струва ми се, че ти се справи малко по-добре от мен, но все пак имаш по-голяма практика. Не съм толкова смел, колкото си ти. Всъщност, бях изплашен до смърт заради последните девет години… изплашен заради всичко, което ти представляваше. Любов, грижи, да споделиш живота си с някого, да му вярваш, да бъдеш уязвим… обичам те, Мери. Върни се при мен. Научи ме на това… — Той наистина имаше вид на уязвим човек, докато говореше, и й се прииска да го прегърне, но не го направи.
— Как мога да те науча на нещо, след като аз самата обърках така живота си? — от очите и бликнаха сълзи.
— Не си го объркала. Постъпи правилно. Мисля, че и двамата бяхме уплашени. Щях да полудея, когато ти се върна при Стив. Докато бях в Европа, направо бях обезумял.
— Аз също не бях на себе си — призна му тя. — Държах се отвратително. Бедният Стив. Превърнах живота му в истински ад.
— Затова ли те остави? — попита Кал.
— Стори го, защото бе достатъчно умен да прецени, че двамата вече не се обичаме. И бе достатъчно смел, за да предприеме нещо. Това не може да се каже за мен. Стив направи каквото трябва. На мен ми бе необходимо известно време, за да го проумея.
— Аз също се нуждаех от малко време, за да разбера колко много си означавала за мен, Мери… колко много означаваш все още… обичам те.
— А после какво? Ще се размотаваме години, уплашени да си подадем ръка един на друг. Искам повече от това, Кал. Нуждая се от него.
— Аз също. Подавам ти ръка в този момент. Дай ми шанс… нека опитаме. Този път всичко ще бъде наред. Заедно не ни бе толкова зле.
— А после какво?
— Ще се оженим — отвърна и тя впери поглед в него, опитваше се да асимилира думите му. Но той не беше свършил. — Всъщност — изглеждаше притеснен, но и изпълнен с решителност, — искам да се оженя за теб сега.
— Защо? — Тя стоеше на тротоара, гледаше го и се питаше дали наистина това има предвид.
— Защото те обичам, ето защо. Това не е ли необходимо условие, за да потръгне?
— Не знам, Кал. Така ли е? — В очите й имаше сълзи, когато той я притегли в прегръдките си.
— Никога не съм преставал да те обичам. Опитвах да те мразя известно време, но не се получи. Липсваше ми толкова много, че имах чувството, че това ще ме убие.
— И мен — тихо призна тя, искаше да му вярва, но бе уплашена.
— Омъжи се за мен, Мери… моля те…
— Ами ако не потръгне? — прошепна тя.
Бе видяла как петнайсет години от живота й отиват на вятъра. Сега й бе трудно да повярва отново. Ала някъде дълбоко в сърцето си знаеше, че трябва. Нямаше избор, още от самото начало. Нещо много мощно я привличаше към него, истинско, дълбоко чувство, което владееше и двамата и никой не можеше да му се противопостави.
— Ще потръгне, да знаеш — прошепна Калан, който все още я държеше в ръцете си. — Това е нужното и за двама ни и ние го разбираме. — Тя кимна, а той отдръпна глава, колкото да й се усмихне, после я целуна. Двамата тръгнаха ръка за ръка, той говореше въодушевено за плановете им, а тя се усмихваше.
Глава 21
Когато Стив слезе от самолета в Ню Йорк, отиде направо в агенцията да потърси работа, каквато искаше. Беше чул за тази възможност от един лекар, когото познаваше от медицинския колеж. Сградата бе малка и мръсна, с олющен надпис отвън. Изглеждаше толкова зле, колкото и местата, където изпращаха клиентите си. Дадоха му брошура, дълъг списък със страни, които обслужваха, и описание на работата, която се предлагаше. Уведомиха го, че ще са необходими няколко седмици за обработване на документите му. Но Стив не разполагаше с друго, освен с време и нямаше закъде да бърза. Мислеше да се обади на Харви, да го поздрави, но все още не беше готов да говори за Мери, нито за фиаското в Калифорния, затова се въздържа.
Отседнал бе при стар приятел от медицинския колеж и прекарваше по-голяма част от времето си в разходки и посещения на музеи. За пръв път от години имаше свободно време. Ходеше на морския бряг, изгледа всички най-нови филми. Непрекъснато мислеше да се обади на Ана. Но в крайна сметка реши да остави тази глава от живота си затворена.
В края на юни най-сетне го повикаха от агенцията. Бяха обработили документите му и му предлагаха няколко възможности — Перу, Чили, Кентъки и Ботсвана. Работата, която описваха, бе трудна, но интересна. Накрая избра Кентъки. Вече не изпитваше потребност да бяга от Мередит. Казаха му да отиде отново след четири дни да подпише документите. Ангажиментът бе двегодишен.