Звезда
- Автор: Стийл Даниел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Звезда». Краткое содержание книги:
— Какво е това? — усмихна се тя. Тази вечер щяха да ходят в Коконът Гроув на вечеря и на танци.
— Твоята награда от Академията. Струва ми се, че успя, малката.
Беше сценарий на друго студио, с роля, специално предназначена за нея, и той я бе получил.
В пресата се надигна шум. Името й постоянно се появяваше във вестниците, той плащаше на своите хора в медиите да възбуждат и подхранват интереса на публиката към Кристъл. А когато я водеше някъде, хората се взираха с недоверчиви погледи в нея. Жените просто не изглеждаха така. Дори и в Холивуд. Тя все още имаше плахото изражение на кошута, която излиза от гората, и тяло, което привличаше всеобщото внимание. Той я учеше как да се облича, как да върви, как да влезе в стаята така, че всички да прекъснат заниманията си.
Трябваше обаче да признае, че тя вършеше всичко това напълно естествено. Някой ден щеше да стане голяма звезда. Вече не се съмняваше в това, особено след последното предложение, което бе получил; а щяха да го последват и други. И в крайна сметка тя му принадлежеше. Някой ден, ако това се наложеше, щеше да й го каже.
Сценарият бе за филм, чиито снимки трябваше да започнат през юли, а жената, избрана за поддържащата роля, се бе скарала жестоко със звездата, затова я бяха уволнили. Страшно се нуждаеха от някоя друга актриса, а Кристъл подхождаше чудесно за ролята. Освен това, тя имаше репутацията на човек, с когото се работи лесно, а в Холивуд това бе такава рядкост, като да намериш диамант. Щеше да постигне успех, при това бърз.
От време на време Ърни дори се чудеше дали не бе влюбен в нея, макар това за него да нямаше значение. Бе нещо напълно нехарактерно за него. Той бе на четирийсет и пет години, пет пъти се бе развеждал, имаше две деца, някъде в Питсбърг, и двете бяха по-големи от Кристъл, а той не ги бе виждал от бебета.
Тя чете сценария с часове и си води бележки. Ролята бе добра и тя бе учудена, че дори се бяха сетили за нея. Имаше повече реплики, отколкото в другите си две роли, но изграждането на тази щеше да е далеч по-трудно, изискваше много повече чувство. Знаеше, че щеше да се наложи да поработи здраво с преподавателите си, но това й допадаше.
— Ърни, ролята е чудесна — каза му тя, като го намери до басейна.
Той говореше там по телефона, винаги бе зает със сделки, с телефонни разговори, с подписване на документи. Дори и до басейна не го оставяха на мира. Понякога прекарваше нощите в бунгалото с бизнес партньорите си, докато не завършат дадена сделка.
— Филмът е добър, Кристъл. И ролята ще ти е от голяма полза.
Докато присядаше, обаче, тя го погледна с известна тревога.
— Смяташ ли, че ще се справя?
Той се засмя и целуна кичур от меката й, руса коса. Фризьорите се виждаха в чудо да я прибират нагоре, но тя категорично отказваше да я отреже. Беше единственото момиче в Холивуд, което се интересуваше дали щеше да е подходящо за филма; повечето се интересуваха да получат роли, само заради личната си изгода от това, без изобщо да се замислят за качеството на труда си. Но Кристъл не бе такава. Тъкмо това я отличаваше от останалите — това и външният й вид. Той бе попаднал на победителка.
— Ще се справиш страхотно.
— Ще трябва да работя като вол да запомня всичките тези реплики.
— Ще се оправиш.
Тази вечер отидоха да празнуват, а до първия снимачен ден тя се труди ден и нощ върху сценария.
Започнаха на девети юли и през първите две седмици тя почти не мигна. Работеше с преподавателите си до полунощ. Всяка сутрин ставаше в четири. В пет шофьорът я откарваше в студиото. Във филма с нея се снимаха Уйлям Холдън и Хенри Фонда и тя бе изпълнена с благоговеене, когато се запозна с тях. Държаха се дружелюбно с нея, а и всички останали се отнасяха с уважение, макар тя да нямаше време да завърже приятелства. Работеше прекалено усърдно, за да й остане време да поговори с някого или да остане след снимките. Преподавателите й идваха в гримьорната дори по време на обедната почивка.
Веднъж видя на снимачната площадка самия Кларк Гейбъл, бе дошъл да види някакъв приятел; помисли си, че никога досега не бе виждала по-хубав мъж. Вечерта тя развълнувано разказа на Ърни за случката, а той се изсмя.
— Имай търпение няколко месеца. Той ще започне да разказва на приятелите си, че е видял Кристъл Уайът.
Сега тя се засмя. Ърни винаги я караше да се чувства много важна. Напоследък обаче го виждаше рядко. Бе прекалено заета на снимачната площадка, нямаше време и да излиза. Чувстваше се като отшелничка.