Единственият оцелял
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Единственият оцелял». Краткое содержание книги:
Сигурно бе едно: Грейс ги бе проследила, бе използвала шанса да сложи ръка на Джейми и вероятно в момента следеше и Кавано. Поемайки рязко въздух, той си даде сметка, че докато го е нямало, Грейс може да е сложила на колата проследяващо устройство и сега нямаше никакви проблеми да го следи отдалеч. Кавано веднага спря на първата бензиностанция и провери всички явни скришни места във и под колата. После отиде до телефона и помоли „Справки“ да му дадат телефонните номера на всички радиомагазини в района. Първият от тях, този в Монтерей, бе отворен до девет часа вечерта, разбра той. След като помоли да го упътят как да стигне дотам, той пое по магистрала 1 и кара по нея единайсет километра, внимавайки да не превишава ограничението на скоростта. С помощта на един УКВ приемник, купен от радиомагазина, той обиколи тауруса няколко пъти, като сменяше бавно станциите, очаквайки всеки момент да чуе бипкането на предавателя. Би трябвало да бъде настроен на честота, която не се използва в района. Съдейки по силата на сигнала, Грейс щеше да знае дали Кавано е близо или далеч пред нея. Обаче ако тя бе успяла да му лепне нещо по-сложно — нещо, излъчващо свръхзвукови предавания, — Кавано не можеше да се надява да намери също такъв сложен уред в радиомагазина, за да го открие.
След един час, неуспял да открие никакъв предавател, той се качи пак в колата и поднови триковете за избягване на следенето, без да сваля поглед от огледалото, за да види дали някой не предприема същите маневри като неговите. Накрая умората и огорчението си казаха думата. Той се върна в мотела, в който бяха отседнали двамата с Джейми. Грейс можеше да използва химикали, за да принуди Джейми да й каже къде са отседнали, но колкото и да се изкушаваше да потърси друго място да прекара нощта, Кавано не се реши да го направи. Ако Джейми успееше да избяга, тя щеше да телефонира тук или да се върне, за да го търси. Без да пали лампите, той подпря вратата с бюрото и седна на пода в ъгъла до прозореца, сви колене към гърдите си и зачака, стиснал пистолет в ръката, без да смее да заспи, готов да стреля по всичко, което се втурнеше в стаята му.
11.
Мъглата превърна утрото в здрач. Пристигайки в седем сутринта, цял час по-рано, той остави колата на една пресечка от Тор Хаус. Угаси фаровете, чистачките и двигателя, после излезе навън в мъглата. Парното в колата не можа да го стопли кой знае колко. И сега от хладната влага потрепери от студ. Понечи да си закопчее сакото, но тъй като искаше да има възможност да извади пистолета си бързо и безпрепятствено, го остави разкопчано и тръгна нататък. Мъглата се сгъсти, сенките потъмняха. Звукът от стъпките му го накара да тръгне по края на пътя, където нападалите от боровете иглички образуваха дебел килим и заглушаваха всеки звук.
Докато наближаваше улицата, където беше Тор Хаус, той се запита какво ще постигне, като идва един час по-рано. Мъглата му пречеше да предположи на кое място може да му бъде устроена засада. Какво трябва да направя, когато Грейс се покаже? Да я застрелям? Да се опитам да я раня? Да я накарам да ми каже къде е Джейми? Грейс нямаше да се даде толкова лесно и ако това наистина е засада, тя с лекота ще застреля мен, а не аз нея.
Спирайки за миг да прецени сенките на дърветата, храстите и къщите пред него, Кавано разбра, че трябваше да послуша Джейми и да не търси Прескот. Ако беше я послушал, сега тя щеше да си спи спокойно в леглото, а той нямаше да се прокрадва в мъглата, обзет от такъв страх, какъвто не го бе обземал никога в живота му.