Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)
- Автор: Литвиненко Александр Вальтерович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)». Краткое содержание книги:
Учение не се провежда без наблюдатели, тоест хора, които оценяват отстрани резултатите от учението и после съставят отчети за постижения и недостатъци, поощряват, критикуват, правят изводи. В Рязан не е имало наблюдатели.
За планирано провеждане на учение задължително се уведомява началникът на местното УФСБ. Той е на пряко подчинение на директора на ФСБ и никой няма право да проверява Сергеев без санкция на Патрушев. По същия начин без санкцията на Сергеев никой няма право да проверява служителите на Рязанското УФСБ, подчинени на Сергеев. Значи Патрушев и Сергеев е трябвало да бъдат в течение на „учението“ и са били длъжни да направят изявление пред обществеността за провежданото „учение“ още вечерта на 22 септември. От страна на Патрушев обаче подобно изявление е направено едва на 24 септември, а от страна на Сергеев изобщо не последва такова, тъй като той нищо не е знаел за „учението“.
По закон ФСБ има право да проверява само себе си. Тя не може да проверява други структури или частни лица. Ако ФСБ проверява органи на МВД (например рязанската милиция), то това е вече съвместно учение, за тях биват уведомявани и съответните ръководители на МВД в центъра и по места. Ако учението ще засегне цивилното население (както беше в Рязан), тогава се привличат и службите за гражданска отбрана и МЧС. При всички случаи се съставя съвместен план за учението, който се подписва от ръководителите на всички ведомства. Този план се утвърждава от лице, наблюдаващо всички включени в учението силови структури.
Учението може да бъде максимално доближено до реална ситуация, например учение с бойна стрелба. При това обаче е категорично забранено да се провеждат учения, при които може да пострадат хора или може да възникне опасност от заразяване на околната среда. Специално подчертана е забраната да се провеждат учения по отношение на военнослужещи и подразделения, носещи бойна служба, или на кораби на бойна вахта. Ако един граничар е на пост, забранено е за проверка на неговата бдителност да се имитира пресичане на границата. Ако има охраняван обект, забранено е в рамките на учение да се напада обектът.
Бойната служба се различава от ученията по това, че по време на служба се решават бойни задачи с бойно оръжие. Във всеки род войски (и в милицията) има устав за бойната служба, в който всичко е описано до последната подробност. На 22–23 септември 1999 година в Рязан рязанските милиционерски патрули в града са носели бойна служба с оръжие и специални средства, които са имали право да употребяват при задържане на служители на ФСБ, пренасящи странни чували в избено помещение на жилищен блок. Цялата милиция на Рязан след поредицата взривове в Русия работеше в усилен вариант, в условия на реална опасност от извършване на терористични актове. А значи при провеждането на необявено учение някой служител на ФСБ без късмет е можело да бъде застрелян.
А е имало и образувано производство по чл. 205. Това означава, че следователят е издал постановление за издирване и задържане на заподозрените и че при задържането е можело да ги убият. Основанията за образуване на предварително производство са ясно определени в Наказателно-процесуалния кодекс на РФ. Там няма подточка за образуване на производство по време на учение или във връзка с учение. Необоснованото или незаконно образуване на производство е престъпление само по себе си, също както и незаконното му прекратяване.
Засекретяването на образуваното производство е било незаконно деяние. Съгласно член 7 от закона на РФ „За държавната тайна“, приет на 21 юли 1993 година, „не подлежат на определяне като държавна тайна и засекретяване сведения (…) за извънредни произшествия и катастрофи, заплашващи сигурността и здравето на гражданите, и техните последствия; (…) за факти на нарушаване на правата и свободите на човека и гражданина; (…) за факти на нарушаване на законността от страна на органи на държавната власт и техни длъжностни лица (…) Длъжностни лица, взели решения за засекретяване на изброените сведения или за включването им за тези цели в носители на сведения, представляващи държавна тайна, носят наказателна, административна или дисциплинарна отговорност в зависимост от причинената на обществото, държавата и гражданите материална и морална вреда. Гражданите имат право да обжалват такива решения в съда.“