Време на огън и мрак

— Надявам се, че това не е поредното нещо, което не трябва да виждам — каза той. — Макар че е малко късно отново да ме поставяте под домашен арест.

— Късно е за много неща — отвърна Язра’х. — Вече си част от тази история, паметителю Антон.

— Какво ли искат? — попита Райдек’х.

— Да ни сплашат.

— Но защо?

Язра’х поклати глава.

— Щом магът-император е сключил някакво споразумение с хидрогите, защо тези продължават да висят над главите ни? — зачуди се Антон. — Какво се е променило?

— Не знак.

Тал О’нх държеше лайнерите в готовност. Възстановителните дейности бяха прекратени, защото хората изчакваха да видят какво ще стане. Нямаха желание да застрояват наново, ако хидрогите възнамеряваха да унищожат всичко.

— Вижте! — Райдек’х посочи седем малки кораба от Слънчевия флот, които се приближаваха към бойните кълба.

— Тези пилоти или са много смели, или са побъркани. Да не би да нападат хидрогите? — възкликна Антон.

— Тал О’нх ги изпрати да излъчат съобщение. Опитва се да установи връзка. В смисъл: „Не желаем сражение, но лайнерите ни са готови да защитят Хирилка“.

— Това не е ли ненужна провокация? — Антон продължаваше да наблюдава странния балет в небето. Засега хидрогите не обръщаха внимание на малките корабчета.

— Това е истината — сви рамене Язра’х.

— Изпратихме един лайнер да занесе вестта на Илдира, но все още нямаме отговор — добави момчето: явно имаше доверие на Джора’х. — Сигурно магът-император е зает с други проблеми.

Внезапно трите бойни кълба се отдалечиха едно от друго. Илдирийските кораби се пръснаха и се оттеглиха.